Адвокатът с кучето

Инцидентът явно бе в началото си, защото полицията още не беше отцепила района. С Лори слязохме от колата и тръгнахме към суматохата. Тя разпозна едно от ченгетата и го попита какво става.

— Изобщо не мога да го проумея — сви рамене той. — Някакво куче се мотае по улиците и вдигат по тревога всички коли в района. Все едно са видели Осама бин Ладен.

Поне петнайсет души, предимно ченгета и хора от службата за контрол над животните, бяха притиснали някаква немска овчарка, която буквално бе залепила гръб за стената на сградата. Абсолютно прекрасен пес, с чудесно телосложение, силен, с най-страхотните уши, които съм виждал.

Двама от служителите бяха насочили пистолети към него. Оръжията изглеждаха странно и се досетих, че са някакви зашеметители. Макар и хванато натясно, кучето не изглеждаше уплашено, нито пък враждебно настроено. Всъщност изглеждаше почти отегчено.

Определено не исках да пострада по какъвто и да било начин, затова взех нещата в свои ръце.

— По-спокойно всички! — извиках аз. — По-леко! Не е нужно да наранявате кучето!?

— Кой е този, по дяволите? — попита един от полицаите. — Я го разкарайте.

Извадих мобилния си телефон и го насочих към кучето и наобиколилите го служители.

— Записвам — уведомих ги аз. — Случи ли се нещо с кучето, мислете му.

Естествено едва се оправям с телефона и нямам представа дали може да записва клипове, но беше тъмно и ченгетата не знаеха за невежеството ми.

Този път полицаят стана по-настоятелен.

— Разкарайте го оттук.

Двама полицаи, единият от които бе познатият на Лори, тръгнаха към мен.

— Кучето няма да нарани никого — каза Лори и се обърна към другите. — Просто му сложете каишка, по дяволите. Или ми дайте аз да го направя.

Докато ме отвеждаха, един мъж от службата за контрол над животните приближи кучето с каишка и то спокойно позволи да му я сложат. След това служителят поведе послушния пес към микробуса.

Стигнах до колата и погледнах назад. Лори разговаряше с ченгетата. Работила е години наред в полицейското управление на Патерсън и познава почти всички.

— Каква беше цялата тази работа? — попитах я, когато най-сетне дойде при мен.

Тя сви рамене.

— Май никой не знае, но са получили нареждане в никакъв случай да не изпускат кучето.

Качихме се в колата.

— Не мога да разбера как Кевин е готов да се откаже от тръпки като тази. Едва ли могат да се видят подобни драми в Бангладеш.

Джери Харис винаги се гордееше с работата си. Тъй като тя обикновено бе свързана с кражби и убийства, той знаеше, че на повечето хора им е трудно да разберат задоволството, което изпитваше от безупречно изпълнената задача.

Но Джери знаеше също, че понякога се случват и непредвидени неща, които са извън контрола му. Точно като това преди малко. Първо се появи онова куче, а после някакъв ненормалник го нападна. Сякаш бяха издебнали удобния момент, макар че нямаше представа кои са и какво търсят там.