Светът е пълен с чудеса
- Автор: Парсонс Тони
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Светът е пълен с чудеса». Краткое содержание книги:
— Докторе?
Меган се обърна и за малко да падне от стола.
Една жена с дрехи като извадени от центрофуга стоеше на прага и притеснено мачкаше мокра кухненска салфетка. В краката й се дереше дете с горнище от детски футболен екип. Жената изгледа със зачервени очи как Меган се приземи на бюрото си.
— Казаха ми да вляза, докторе. Госпожата на регистратурата. — Жената заби срамежливо поглед в пода. — Приятно ми е да ви видя отново.
Меган безрезултатно напрегна паметта си. Напоследък беше видяла толкова много лица и точно толкова тела. Попита за името и рождената дата, после хвърли бърз поглед в записките си. Чак тогава се присети.
Жената беше идвала на преглед преди няколко седмици със същото малко дете, което тогава беше облечено в мърлява сива фланелка и дъвчеше филия с конфитюр.
Докато Меган преглеждаше майката, за да потвърди бременността й, калпазанинът беше разлиствал с лепкавите си лапи книжата по бюрото. Жената — госпожа Съмър, макар че според Меган тя не беше омъжена и нямаше партньор на име Съмър — беше приела вестта като последно предупреждение от данъчното. Не много по-възрастна от Меган, която бе на двайсет и осем, госпожа Съмър беше съсипана от майчинството. Заформящият се хулиган с филията с конфитюр беше четвъртото й дете от поредния мъж в живота й.
— С какво мога да ви помогна? — попита Меган, облекчена, че калпазанинът днес беше по-кротък.
— Имам кръвотечение, доктор Джуъл.
— Нека ви прегледам.
Жената беше направила спонтанен аборт в началото на бременността. Новината за бебето никак не я бе зарадвала, но това беше хиляди пъти по-лошо. Изведнъж, сварвайки Меган неподготвена, госпожа Съмър се задави от хлипане.
— Къде сбърках? Защо стана така?
— Вината не е ваша — каза Меган. — Една четвърт от всички бременности завършват с… Ето. Заповядайте.
Меган побутна към нея кутия със салфетки. Кухненската салфетка в ръката на госпожа Съмър се разпадаше, тя също. Меган заобиколи бюрото си и прегърна жената.
— Наистина не сте виновна — повтори Меган, този път по-нежно. — Тялото си провежда своите тестове. Понякога открива аномалии в ембриона. Защо се получава така? Честно да ви кажа — не знаем. И тогава спонтанният аборт идва като гръм от ясно небе. Ужасно е, знам. Мисълта за онова, което би могло да бъде. — Двете жени се гледаха. — Искрено съжалявам за загубата ви — произнесе Меган.
Меган наистина съжаляваше. Дори разбираше донякъде ужаса й от перспективата за още едно дете и чувството за безвъзвратна загуба, когато то внезапно й беше отнето. Едно пето дете би било катастрофа. Но загубата му бе трагедия, смърт на член от семейството, за когото дори не й беше позволено да скърби, освен срамните сълзи в лекарски кабинет с размери на килер.
Меган тихо обясни на госпожа Съмър за генетичните и хромозомни аномалии и как — колкото и да ни е трудно да го приемем — те са просто несъвместими с живота.
— С партньора ви трябва да решите искате ли повече деца — каза Меган. — И ако не искате, трябва да започнете да се предпазвате.
— Предпазвам се, докторе. Вината е в него. На… партньора ми де. Не вярва в мерките против забременяване. Рече ми, че е като да влезеш под душа с дъждобран.
— Добре, ще трябва да поговорите с него. Кондомите далеч не са единствената възможност, ако това е имал предвид.
Меган прекрасно знаеше, че точно за кондомите става дума. Ала от време на време изпитваше нужда да се държи от висотата на компетентността си, да изтъкне авторитета си и да запази дистанция от човешките неволи, които я засипваха.
— Ами противозачатъчните?
— Издух се като плондер. Надебелях. Получих тромбоза. Тромби. Наложи се да ги спра.
— Прекъсване на акта?
— Да го извади?
— Именно.
— О, не става! Не го познавате. Опитах се, докторе. Опитах всички начини за предпазване. Как му викахте на това? Следене на овацията?
— На овулацията, да.
— Пробвах го, когато лекарят ми каза, че пълнея от хапчетата. Проблемът е… когато съм заспала. Той просто си взема своето.
— Взема си своето?
— Покатерва се върху ми и готово. После захърква в момента, в който свърши. И дума не може да става за кондом. Не бих се опитвала. Честно, не става.