Мис Каприз
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Иванова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мис Каприз». Краткое содержание книги:
И са на път да се влюбят безумно...
Само допреди няколко месеца тя е пиела шампанско на партитата на висшата английска аристокрация, омайвайки с чара си дори и принцове. Но след смъртта на майка й всичко в живота й се преобръща и нещастията я сполетяват едно след друго. Сега, разорена и отчаяна, тя куцука по един селски път насред Тексас в розова рокля с кринолин...
Той обича три неща: играта на голф, студената бира и красивите жени. Но ако знаеше какви неприятности го очакват с тази надменна английска лейди с грозна бална рокля, никога нямаше да й предложи помощта си...
Запознайте се с Франческа Дей и Дали Бодин – двама души, различни като деня и нощта. Тяхната история ще ви очарова и плени; ще ви трогне и разсмее до сълзи.
Напълно съзнаваща погледа му върху себе си, докато рулетката се въртеше, Клоуи наблюдаваше как малкото топче от слонова кост преминава от червено към черно и обратно, преди най-накрая да се установи на 17 черно. Тя си позволи да погледне нагоре и откри, че Джонатан Дей се взира в нея през масата. Усмивката накъдри мустака му. Тя също му се усмихна, уверена, че изглежда в най-добрия си вид в сребристосивата рокля на „Жак Фат“ от сатен и тюл, която подчертаваше тъмната й коса, бледността на кожата й и зелените дълбини на очите й.
- Изглежда, тази вечер не може да изгубиш - каза му тя. -Винаги ли имаш такъв късмет?
- Не винаги - отвърна той. - А ти?
- Аз? - Тя изпусна една от своите дълги драматични въздишки. - Тази вечер губя във всичко. Je suis misérable3. Никога нямам късмет.
Той извади цигара от сребърна табакера, докато очите му обхождаха арогантно тялото й.
- Разбира се, че имаш. Нали срещна мен. Тази вечер ще те заведа у дома.
Клоуи беше заинтригувана и възбудена от дързостта му и ръката й инстинктивно стисна ръба на масата за подкрепа. Почувства се така, сякаш потъмнелите му сиви очи прогаряха роклята й и се впиваха в най-съкровените кътчета на тялото й. Без да може да определи точно какво различава Блек Джак от останалите, тя усети, че само най-изключителната жена може да спечели сърцето на този мъж с върховна самоувереност и ако тя се окажеше тази жена, можеше завинаги да спре да се тревожи за дебелото момиченце в себе си.
Но колкото и да го желаеше, Клоуи се въздържа. През изминалата от смъртта на майка й година тя бе започнала да разбира мъжете по-добре, отколкото себе си. Беше наблюдавала безразсъдния блясък в очите им, докато топчето тракаше из отделенията на рулетката, и подозираше, че Блек Джак няма да оцени високо нещо, което е придобил твърде лесно.
- Съжалявам - отвърна тя хладно. - Имам други планове. -И преди да успее да й отговори, хвана чантичката си и напусна помещението.
Той се обади по телефона на следващия ден, но тя бе наредила на икономката си да каже, че я няма. Забеляза го в друг хазартен клуб седмица по-късно и след като му позволи един мъчителен поглед към себе си, се измъкна, преди да успее да я приближи. Дните минаваха и тя откри, че не може да мисли за друго, освен за младия плейбой от Чикаго. Той позвъни още веднъж и тя отново отклони разговора. По-късно същата нощ го видя в театъра и го дари само с кимване и полуусмивка, преди да се настани в ложата си.
Третия път, когато позвъни, тя прие разговора, но се престори, че не помни кой е. Той се изсмя сухо и й каза:
- Идвам при теб след половин час, Клоуи Серитела. Ако не си готова, няма да се видим повече.
- Половин час? Не е възможно... - Но той вече беше затворил.
Ръката й се разтрепери, докато поставяше слушалката на вилката. Пред очите й се мярна въртящата се рулетка, топчето от слонова кост, преминаващо от червено на черно, от черно на червено в играта, която играеха заедно. С треперещи ръце облече тясна бяла вълнена рокля с маншети от оцелот, после добави малка шапка с воал от прозрачен тюл. Отвори сама вратата точно половин час по-късно.
Той я поведе на разходка със спортната си червена кола „Изота-Фраскини“, която сам подкара с изумителна скорост по улиците на Найтсбридж, като управляваше кормилото само с пръстите на дясната си ръка. Тя се взираше в него с периферното си зрение, наслаждаваше се на къдриците на кестенявата му коса, които падаха толкова безгрижно над челото, както и на факта, че той е американец с гореща кръв, а не някакъв предсказуем европеец.
Най-накрая спряха пред един усамотен ресторант, където Блек Джак докосваше ръката й всеки път когато тя посегнеше към виното си. Клоуи изгаряше от желание по него. Под напрегнатия поглед на неспокойните му сребристи очи се чувстваше неустоимо красива и слаба не само външно, но и вътрешно. Всичко в него раздвижваше чувствата й - начинът, по който вървеше, звукът на гласа му, миризмата на тютюн в дъха му. Джак Дей беше върховният трофей, последното потвърждение на собствената й красота.
Когато напуснаха ресторанта, той я притисна към дънера на един чинар и я целуна, съблазнително, порочно. Пъхна ръката си зад нея и я плъзна по дупето й.
- Желая те - промърмори в устата й.
Тялото й беше толкова изпълнено с желание, че изпита истинска болка да не му се отдаде.
- Твърде бърз си за мен, Джак. Трябва ми време.
Той се разсмя и щипна брадичката й, сякаш изпитваше особено удоволствие от начина, по който го разиграва. После стисна гърдите й точно когато една възрастна двойка излизаше от ресторанта и поглеждаше към тях. По пътя към дома я забавляваше с вицове и не каза нищо за повторна среща.