Дългото завръщане
- Автор: Флетчър Аарон
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дългото завръщане». Краткое содержание книги:
Земята на имението Тибубъра в австралийската Пустош е попила кръвта, потта и сълзите на много поколения от фамилия Керик, но пък им е дала значително богатство. С изчезването на осемгодишния Джереми Керик, който един ден трябва да наследи всичко, златното наследство губи смисъл. Бягайки от болката, че е изоставено от майка си и отхвърлено от баща си, момчето се скита по неизбродните пътища на Пустошта, за да открие истинската човечност у примитивните аборигени. Сред безкрайните диви простори младият мъж успява да спечели сърцето на жената на своите мечти. Заедно те ще посрещнат предизвикателството на Пустошта и ще победят или ще загинат.
Дирдри дискретно показваше на Джереми кои прибори да използва, когато прислужниците поднасяха различните блюда, но той нямаше никакъв апетит. Освен това се боеше да не счупи някоя скъпа чиния и да не разсипе нещо върху лъскавата маса. Копнееше да бъде пак с майка си на малката, проста маса в дома им и едва опита супата, после салатата и рибата. Мортън се хранеше с удоволствие, което разкриваше причината за пълнотата му, и същевременно разговаряше с другите на разни теми.
За Джереми разговорът нямаше особен смисъл и той го слушаше разсеяно, като очакваше края на вечерята. Най-напред говореха за някаква овцевъдна ферма в съседство с имението на баба му и дядо му. Наричаха я фермата Уаямба, а собствениците й били семейство Гарити. Край границата на фермата, в местност наречена Броукън Хил, била открита сребърна руда.
— Ако Пат Гарити беше още жив — разсъждаваше Дейвид, — в Броукън Хил можеше да стане кръвопролитие. Той бе особено привързан към тази местност. Но и сега станаха достатъчно неприятности. Елизабет Гарити накара пастирите си да издигнат ограда между фермата и Броукън Хил.
— Не разбирам защо консорциум се е заел да разработва мината в Броукън Хил — недоумяваше Мортън. — Там не се стичат тълпи от златотърсачи, както е на други места.
— Елизабет просто не иска никой да стъпва в земите на фермата Уаямба — отвърна Александра. — Тя предпочита да е изолирана и не може да понася нахлуването на цивилизацията в австралийската пустош.
— Така и не можах да разбера защо именно жената на Колин се нагърби с грижата за фермата Уаямба — забеляза Мортън. — Допуснах, че или той, или сестра му Шийла ще поемат фермата след смъртта на баща им.
— Въпрос на предразположение — отвърна Дейвид. — Нито Колин, нито Шийла имат качествата, необходими за управлението на една ферма. Те самите първи биха признали това. А Елизабет притежава такива качества и Пат Гарити ги забеляза. Той се погрижи тя да научи всичко, което ще е нужно да знае, когато дойде време тя да поеме управлението. И трябва да кажа, че се справя великолепно.
Обсъждането на този въпрос още продължаваше, когато прислужницата внесе поднос с печени котлети, после разговорът се прехвърли на други теми по време на основното ястие, но всичко, което говореха, бе тъй чуждо за Джереми, както и приказките за овцевъдната ферма. Най-после вечерята свърши и той изпита известно облекчение. Чувстваше, че е минал успешно през едно изпитание, като нито бе счупил, нито бе разсипал нещо.
Семейството напусна столовата. Дирдри се отправи към салона с брат си и баща си, а Александра придружи Джереми до неговата стая. Кристалният полилей на вестибюла остана зад гърбовете им и сенките им тръгнаха пред тях по украсеното стълбище. Когато стигнаха до коридора на горния етаж, Александра отбеляза, че Джереми е хапнал много малко от вечерята.
— Моля за извинение, госпожо — отговори той автоматично.
— Не, не, няма нужда да се извиняваш — бързо поде Александра. — Просто не искам да бъдеш гладен, миличък. Сигурна съм, че апетитът ти ще се подобри, когато свикнеш с новата обстановка. Ще почакам в коридора, докато си легнеш, после ще дойда да те завия.
Момчето отвори високата, тежка врата и влезе в стаята. Тя бе изпълнена с тъмни сенки, защото лампата на масата бе оставена да гори слабо. За разлика от малката му удобна стая в неговия дом, тази бе огромна, мрачна и враждебна. Джереми намери нощницата си в едно чекмедже, съблече се и я нахлузи. После се покачи на леглото, което бе тъй огромно, че почти се загуби в него.
Александра почука, влезе и дойде до леглото му. Нощницата на Джереми, която бе наследил от Бенджамин, му бе прекалено голяма. Отворът при яката оставаше част от раменете и гърдите му открити и той забеляза, че баба му се вглежда в родилното петно на рамото му, докато оправяше завивките. Усети топлата й нежна ръка върху лицето си, когато се наведе да го целуне, но това не бе ръката на майка му. Александра взе лампата от масата и излезе. Стаята потъна в мрак.
Заедно с мрака и скръбта притисна Джереми. Отделен от майка си и оставен в чужда, неприветлива къща, той изпитваше безутешна печал. Баща му очевидно не го обичаше, а останалите, макар да се държаха с него мило, не бяха нищо повече от познати. Вече нямаше сили да изпълнява обещанието пред майка си и по бузите му рукнаха сълзи. Джереми заплака горчиво и най-после даде воля на мъчителната си тъга да се излее.