Гибелна вълна

Тогава усети вибрацията във водата. Силна беше. Онова, което я предизвикваше, със сигурност беше едро. Русалката се завъртя. На метър от нея се носеше голяма ядосана морена. Змиорката се изправи на опашка, засъска и оголи смъртоносните си зъби.

– Моля, змиорке, аз проблем на теб не – бързо каза Серафина.

Неправилната граматика на изречението, което излезе от устата ù, я стресна. Още повече я стресна фактът, че произнесе думите на змиорски, език, който не говореше.

– Какво търсиш тук? – попита змиорката тихо и заплашително.

Разбирам я! – помисли си Серафина. – Как е възможно? Линг е единствената русалка, за която знам, че говори змиорски.

Със закъснение си даде сметка, че и със среброрибата бе разговаряла на нейния език. В следващия момент се сети – кръвния обет.

Когато петте русалки бяха смесили кръвта си и се бяха заклели да обединят усилията си, за да победят Абадон, част от магията на Линг трябва да беше влязла в нея. Дали бе получила и част от магията на Нийла, Ава и Бека?

– Зададох ти въпрос, русалке – изръмжа морената и мръдна напред.

– Аз излиза. Опитва – обясни Серафина.

– Как влезе?

– През огредалото.

Сега разгневената змиорка изглеждаше съвсем объркана.

– Огредарото. Огледалото. Моля, змиорке, покажи навън.

– Има един тунел – заяви змиорката. – Но няма да можеш да влезеш в него, малък е. Ще трябва да си идеш по пътя, по който дойде.

– Не! Не може! Там лош мъж. Моля, ти, змиорке, навън.

– Ще ти покажа тунела, но няма смисъл – рече змиорката.

Тя заплува към остатъците от едната стена. Посред боклуците стоеше обло парче камък с диаметър около половин метър.

– Тук е – каза змиорката и посочи с опашка зад камъка.

В тази част на стаята беше толкова тъмно, че Серафина не бе успяла даже да види камъка, да не говорим за тунела зад него. Тя се вкопчи здраво в камъка и го размърда, за да го освободи от пясъка и наноса. После изпя второ коммовео, за да го премести от мястото му. Свали торбата си от рамо, коленичи на земята и пъхна ръка в тунела. Усети леко течение.

– Колко дълъг? – попита.

– Не много. Няма и метър.

– Аз изкопае – каза Серафина.

– Прави каквото искаш, само се махни от дома ми.

Серафина започна да загребва тиня от долната част на тунела и да я вади. Беше успяла да го разшири с цели петнайсет сантиметра, когато ръката ù се удари в нещо голямо и твърдо. Не успя да го помести и вместо това започна да изгребва тинята от стените и тавана на тунела. Заедно с тинята изхвърляше и чакъл и по-дребни парчета строителни отпадъци. Пълзеше бавно по тунела, в очите ù влизаше тиня, в устата ù пясък, а тя се молеше да не размести някой по-голям камък и тунелът да се срути върху нея. Когато най-накрая стигна до другия му край, дори не спря да огледа, а веднага запълзя обратно към леговището на морената, за да си вземе торбата.