Клопка [bg]

Столът беше неудобен. Уенди се намести по-добре, кръстоса крака, после веднага промени позата си и зачака.

Флеър Хикъри, именит адвокат, пледиращ за защитата, се изправи и Уенди за кой ли път се попита откъде Дан Мърсър е намерил пари, за да го наеме. Флеър бе облечен в обичайния си сив костюм на широки розови райета, с розова риза и розова вратовръзка. Прекоси залата по начин, меко казано, „театрален“, който всъщност с успех би могъл да се изиграе от Либъраци4, ако Либъраци би имал смелостта да се появи пред публиката в такъв крещящ вид.

— Мис Тайнс — захвана той с дружелюбна усмивка. Това бе задължителна част от представлението на Флеър. Да, той беше гей, ала в съдебната зала играеше като същински Харви Фиърстейн5 с кожени каубойски панталони. — Казвам се Флеър Хикъри. Желая ви добро утро.

— Добро утро — отвърна тя.

— Вие правите сензационни предавания в жълта телевизионна програма, която се нарича „Заловени в действие“, така ли е?

Адвокатът на обвинението, мъж на име Лий Портной, се обади:

— Възразявам. Това е телевизионна програма. Няма данни, потвърждаващи твърдението, че програмата е сензационна или жълта.

Флеър се усмихна.

— Държите ли да ви представя такива данни, господин Портной?

— Няма да е необходимо — с отегчен глас възрази съдия Лори Хауърд и се обърна към Уенди:

— Моля, отговорете на въпроса.

— Вече не работя в това шоу — уточни Уенди.

Флеър се престори на изненадан:

— Така ли? Но сте работили?

— Да.

— И какво се случи?

— Шоуто беше свалено от ефир.

— Нисък рейтинг?

— Не.

— Така ли? Тогава защо?

Портной се намеси:

— Ваша Чест, всички знаем причините.

Лори Хауърд кимна с глава:

— Продължете, господин Хикъри.

— Познавате ли клиента ми Дан Мърсър?

— Да.

— И сте влезли с взлом в дома му, нали?

Уенди се мъчеше да издържи на погледа му, да не се държи като виновна, каквото и да означаваше това.

— Не е точно така, не.

— Не е ли? Е, скъпа моя, бих искал да сме толкова точни, колкото позволява човешката ни същност, така че нека подкрепим казаното, нали така?

Той тръгна да прекосява съдебната зала с походка на манекен, вървящ по котешката пътека на модно ревю в Милано. Дори си позволи дързостта да хвърли усмивка към родителите на жертвите. Повечето от тях решиха да не гледат към Флеър, но един от бащите, Ед Грейсън, го погледна право в очите. Флеър изглеждаше невъзмутим.