Укротяването на кралицата

— О, Нан, знаеш, че нямам особено твърди убеждения… пък и защо той би ме слушал?

— Защото отначало винаги слуша съпругите си. А ние имаме нужда някой да се застъпи за нас. Дворът е ужасѐн от епископ Гардинър, той подложи на разпит дори хората от домакинството на лейди Мери. Наложи се да скрия собствените си книги. Имаме нужда от кралица, която ще защити реформаторите.

— Не и аз — заявявам категорично. — Не проявявам интерес и няма да се преструвам, че изпитвам такъв. Бях излекувана от вярата си, когато папистите заплашиха да изгорят до основи замъка ми.

— Да, те са такива. Хвърляха горещи въглени върху ковчега на Ричард Чампиън, за да покажат, че според тях е трябвало да бъде изгорен. Държат хората в невежество и страх. Затова мислим, че е редно Библията да бъде на английски, редно е всички да я разбират сами и да не бъдат заблуждавани от свещениците.

— О, всички сте един от друг по-лоши — казвам грубо. — Не знам нищо за новото учение — в Ричмъндшър до мен не стигаха много книги, и нямах никакво време да седя и да чета. Лорд Латимър не желаеше да държи книги в къщата. Така че не разбирам за какво е целият този шум, и със сигурност нямам никакво влияние над краля.

— Но, Кат, точно в този момент в тъмницата на Уиндзор са затворени четирима мъже, обвинени в ерес, само защото искали да четат Библията на английски. Трябва да ги спасиш.

— Не и ако са еретици; тогава няма да го направя! Ако са еретици, ще трябва да изгорят. Такъв е законът. Коя съм аз да казвам, че е погрешен?

— Но ще се научиш — упорства Нан. — Разбира се, че си се откъснала от цялото ново мислене, когато беше омъжена за стария Латимър и жива погребана на Север, но когато чуеш лондонските свещеници и се вслушаш в книжовниците, които обясняват Библията на английски, ще разбереш защо мисля по този начин. На света няма нищо по-важно от това да доближим Словото Божие до хората и да отблъснем властта на старата църква.

— Наистина мисля, че на всички трябва да е позволено да четат Библията на английски — признавам.

— Засега това е всичко, което трябва да вярваш. Останалото следва. Ще видиш. А аз ще съм с теб — казва тя. — Винаги. Където идеш ти, там ще дойда и аз.1 Бог да ме благослови, ще бъда сестра на кралицата на Англия!

Забравям сериозността на положението си и се засмивам:

— Ще се накокошиниш като врабец! А колко само щеше да е доволна майка ни! Можеш ли да си представиш?

Нан се разсмива на глас и затиска устата си с ръка.

— Боже! Боже! Можеш ли да си представиш? След като омъжи теб набързо, а мен караше да работя толкова усърдно, и то все заради брат ни Уилям? След като ни учеше, че той трябва да е на първо място, а ние трябва да служим на семейството и никога да не помисляме за себе си? След като цял живот ни обясняваше, че единственият, който има значение, е Уилям, а единствената страна на света е Англия, и единственото и най-важно място е дворът, а единственият крал е Хенри?

— И наследствената реликва! — изсмивам се високо. — Скъпоценната наследствена реликва, която ми остави! Най-голямото ѝ съкровище беше портретът на краля, който притежаваше.