Златният дявол

Реших, че независимо от главоболието, е време да ставам.

Момичето свали блузата и я хвърли на пясъка. Отдолу се показа бяло горнище, привързано с връзки на гърба и зад врата. Изхлузи забрадката и размята глава, от което по раменете й се посипа водопад от катраненочерни къдрици. След това бръкна под чашките на горнището и ги придърпа под гърдите си. Това означаваше повече за мен, отколкото за нея. Очевидно недоволна, тя започна да завързва отново връзката зад врата си. Или поне си мислех, че това прави. Оказа се точно обратното.

Първо развърза връзката зад врата, след това посегна към гърба си. Не беше лесно да намери края, който се спускаше по гръбнака й. Изправих се бавно, сякаш за да й предложа помощ. Но тя бързо намери края сама и с рязко дръпване развърза възела, свали си горнището и го хвърли върху купчината дрехи.

Главоболието ми изчезна. Дъф свали камерата и се срути на пясъка. Изведнъж се беше усетил, че е по боксерки.

Тя влезе във водата и се хвърли с голи гърди право към идващата вълна. За нула време премина прибоя и заплува в открито море. Това сутрешната й физзарядка ли беше или някакъв вид мъчение, приготвено специално за нас? Момчетата я погледаха още малко, после клекнаха край изоставената блуза, бялото горнище на банския и синята забрадка и започнаха да ги подбутват като маймуни.

— Много изпусна — каза ми Рок, след като се върнаха при мен. — Трябваше да ги видиш отблизо.

— Ще си наваксам с видеозаписа.

Дъф започна да рови в брезентовата торба на Рок, извади бинокъл и заоглежда джунглата, покриваща хълмовете.

— Дали там, откъдето дойде, има още такива?

— Дай ми го — каза Рок, грабна бинокъла от ръцете на Дъф и го насочи към морето. — Такива мацки не растат по дърветата.

Познавах Рок от детската градина. Говореше като Едуард Г. Робинсън дори на пет години. И изглеждаше като него.

— Виждаш ли я? — попитах.

— Да, бейби, плува по гръб.

Дъф стоеше до мен и се взираше във вълните.

— Дай ми го, Рок.

— Гледай си работата, намери си свой.

И аз посегнах.

— Роки, дай да погледна. — Той държеше бинокъла с желязна хватка. — Хайде де, Роко!

Продължителното дърпане го накара най-накрая да се предаде. Погледнах през бинокъла и забелязах момичето. То уверено се отдалечаваше от брега.

— Излъга, че плува по гръб — казах.

Дъф ставаше нетърпелив.

— Дай да видя, Джак.

— Гледай да не ти се смъкнат боксерките — отвърнах му. — Остави си дрехите тук, което значи, че скоро ще се върне.

— Или пък няма да се върне — каза Рок. — Виж я къде се е запътила.

Фокусирах лещите напред след нея и пред очите ми изникна гладък бял корпус. Свалих бинокъла и присвих очи към платнохода в залива. Дългата великолепна шхуна тихо беше пуснала котва там за цялата нощ.

Дъф грабна бинокъла от ръцете ми. Погледна през него, без да каже дума. Рок и аз надничахме към палубата на кораба, където се появи тъмна фигура с куче. Момичето едвам се виждаше във водата, близо до плавателния съд.