Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
През последните двеста години паркът бе използван за най-различни цели — гробище, пазар за роби и дори хиподрум. Световната си известност дължеше на факта, че бе най-гъсто населеното с катерички място на света. И до ден-днешен симпатичните животинки се срещаха буквално на всяка педя. Никой не можеше да обясни защо. Паркът бе претърпял драматични промени от първата поява на Стоун тук, когато бе забил табела с надпис: Искам истината.
Нямаше я вече групичката постоянно протестиращи с опърпаните палатки, спалните чували и радикалните плакати. След атентата в Оклахома Сити величественото Пенсилвания Авеню беше затворено за автомобилен трафик.
Хората, институциите и държавите се страхуваха, и то с основание. Ако Франклин Рузвелт беше жив и отново обитаваше Белия дом, той положително щеше да извика една от най-прочутите си сентенции: „Страхът е единственото нещо, от което трябва да се страхуваме.“ Но дори тези думи нямаше да помогнат. Страшилищата очевидно бяха завладели сърцата и умовете на обикновените граждани.
Стоун извърна глава към статуята на конника в центъра на парка. Това беше Андрю Джаксън, герой от Битката за Ню Орлиънс и седми президент на Америка, стъпил на солиден мраморен постамент — първата статуя на човек на кон, направена в Америка. От двете й страни стояха старинни топове, а в четирите края на парка се издигаха статуите на още четирима герои от Американската революция, всичките чужденци.
На север от статуята на Джаксън се простираха отлично поддържани цветни лехи, в средата на които се издигаше наскоро засадено дърво, оградено с жълта лента. Това се налагаше заради изкопаната около него дълбока дупка, чийто периметър бе по-голям от коренището поне с един метър. Пръстта от нея се издигаше на купчини, струпани върху специално поставен син брезент.
Стоун вдигна поглед към мястото, откъдето бе сигурен, че дебнат снайперисти. Те не се виждаха, но той знаеше, че са там. По всяка вероятност го държаха на мушка — ей така, като част от тренировката.
Без експерименти със спусъка, господа. Искам мозъкът ми да си остане на място.
Официалната вечеря в Белия дом току-що беше приключила. От „Къщата на нациите“ се точеше върволица добре нахранени ВИП персони, една от които беше министър-председателят на Великобритания. Чакащият отпред автомобилен кортеж щеше да го отведе съвсем наблизо, в резиденцията за почетни гости от чужбина Блеър Хаус, която се намираше в западния край на парка. До нея можеше да се стигне пеша само за няколко минути, но държавните глави вече бяха лишени от тази елементарна човешка потребност. За тях светът отдавна се беше променил.
Стоун извърна глава и веднага засече жената, която седеше на една пейка пред овалния фонтан в източната част на парка — между Джаксън и статуята на полския генерал Тадеуш Косцюшко, който беше помогнал на английските колонии да получат своята независимост от Британската монархия. Стоун не пропусна да отбележи иронията на ситуацията, при която лидерът на същата тази страна щеше да обитава резиденция, гледаща към паметника.
Жената беше облечена с черни панталони и тънко бяло палто. На пейката до нея лежеше голяма чанта. Очите й бяха затворени, сякаш дремеше.
Странно, помисли си Стоун. Никой не дреме в парка „Лафайет“ в този час.
Тя не беше единственият посетител в парка. Стоун извърна глава към дърветата в северозападната част, сред които зърна гърба на мъж в костюм, с куфарче в ръка. Мъжът спря пред статуята на немския офицер Фридрих Вилхелм фон Щойбен, който преди повече от два века също беше помогнал на колониите да сритат задника на лудия крал Джордж.
Миг по-късно откъм църквата „Сейнт Джон“ се появи още един посетител — нисък мъж с увиснало шкембе, облечен в анцуг, — въпреки че се движеше едва-едва, сякаш всяко допълнително усилие го заплашваше с инфаркт. На колана около внушителното шкембе личеше нещо като айпод, на главата му имаше слушалки.
И накрая, в парка присъстваше още един мъж с вид на уличен бандит. Носеше тесни дънки, потник, яке в камуфлажен цвят и ботуши. Той се придвижваше бавно по централната алея и това също беше странно, тъй като хора като него рядко се мяркаха тук заради повишеното полицейско присъствие. А тази вечер това присъствие имаше всички причини да бъде по-многобройно и по-бдително от обикновено.
Официалните приеми караха представителите на закона да бъдат нащрек, буквално с пръст на спусъка. Бяха готови първо да стрелят, а после да мислят за последиците. Защото всички носеха отговорност в случай на инцидент с някоя високопоставена персона. Което в техния случай означаваше падане на глави и лишаване от заслужена пенсия.