Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
5. И никаква сила огнена не можеше да озари, нито светлият блясък на звездите не беше в сила да осветли тая мрачна нощ.
6. Явяваха им се, тъй от само себе си, запалени клади, пълни с ужас, и те от страх пред невидимото — от призрака, си представяха видимото още по-грозно.
7. Паднаха лъготните на вълшебното изкуство, и хвалбите с мъдрост се изложиха на присмех,
8. защото, които се бяха обещали да прогонят от страдната душа ужасите и страховете, сами страдаха от позорна страхливост.
9. И макар уж да се не плашеха от никакви страхове, но, преследвани от вилнението на отровните зверове и свистенето на влечугите, те чезнеха от страх, като се бояха да погледнат дори въздуха, от който никъде не може да се избяга,
10. защото осъжданото по собствено свидетелство нечестие бива страхливо и, гонено от съвестта, винаги измисля ужаси.
11. Страх не е нищо друго, освен лишение от помощ, която би дал разсъдъкът.
12. Колкото по-малка е вътрешната надежда, толкова по-голяма се представя неизвестната причина, която произвежда мъката.
13. И те в тая наистина непоносима и от дълбините на неизтърпимия ад излязла нощ, готвейки се да заспят обикновен сън,
14. ту бивали тревожени от страшни призраци, ту разслабвани от душевно униние, понеже ги нападал внезапен и неочакван страх.
15. И тъй, де който бил тогава застигнат, ставал пленник и бил затварян в тая без окови тъмница.
16. Бил той земеделец, или пастир, или работещ в пустинята, всякой, щом бивал застигнат, подлагал се на тая неизбежна съдба,
17. защото всички бяха свързани с едни неотключни окови на тъмата. Вятър ли фучи, или сред гъсти клони сладкогласна птичка пее, вода ли тече силно и бързо, или камъни се въргалят с голям трясък,
18. скокливи животни ли тичат, та се не виждат, или най-свирепи зверове рикат, или пък се раздава ехо от планински дълбини, — всичко това ги ужасяваше и омаломощаваше.
19. Защото цял свят беше осветляван с ясна светлина и си гледаше без пречка работите;
20. а само над тях беше простряна тежка нощ, образът на тъмата, която някога ще ги обгърне; ала сами за себе си те бяха по-дотегливи и от тъмата.
Глава 18.
1. А за Твоите светии имаше най-голяма светлина. И ония, слушайки гласа им, а невиждайки образа, ги наричаха блажени, защото не страдаха.
2. А задето, бидейки по-рано обиждани от тях, не им отмъщаваха, те благодаряха и молеха за прошка, че са ги карали да страдат.
3. Вместо това, Ти им даде за показалец по незнайния път огнесветъл стълб, а за честито странствуване — безвредно слънце.
4. Защото те бяха заслужили да бъдат лишени от светлина и затворени в тъма, понеже държаха затворени Твоите синове, чрез които щеше да се даде на света нетленната светлина на закона.
5. Когато решиха да избият децата на светите люде, макар и да спасиха едно подхвърлено момче, за наказание Ти им отне множество деца и тях самите всички погуби в голямата вода.
6. Оная нощ беше предизвестена на отците ни, та, като знаеха наздраво обещанията, на които вярваха, да си бъдат спокойни.
7. И Твоят народ очакваше както спасението на праведните, тъй и загинването на враговете,
8. защото с каквото наказваше враговете, с това същото възвеличи нас, които Ти бе призвал.
9. Светите деца на добрите извършваха тайно жертвоприношението и единомислено наредиха с божествен закон, щото светите люде еднакво да участвуват в едни и същи блага и опасности, когато отците вече пееха похвали.
10. От противната пък страна отекваше нестройният вик на враговете, и се разнасяше жалният писък над оплакваните деца.
11. С еднакъв съд беше наказан робът с господаря, и простият човек търпеше едно и също с царя:
12. всички изобщо имаха безброй мъртъвци, умрели от еднаква смърт; и живите не стигаха за погребение, защото в един миг биде погубено цялото им най-мило поколение.
13. И които не вярваха на нищо поради магиите, при погубване първенците признаха, че тоя народ е син Божий,
14. защото, когато тихо мълчание обгръщаше всичко, и нощта в течението си бе стигнала до средата,
15. слезе от небето, от царствените престоли, всред гибелната земя всемощната Твоя дума като страшен воин.
16. Тя носеше остър меч — Твоята неизменна заповед, и, като се спря, напълни всичко със смърт: тя се допираше до небето и ходеше по земята.
17. Тогава изведнъж силно ги смутиха сънни призраци и настъпиха неочаквани ужаси;
18. и бидейки поразявани — един тук, други там, полуумрелият обаждаше причината, по която умира,