Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
13. тях постигна двойна скръб и охкане от спомена за миналото.
14. Те, когато чуха, че чрез техните наказания ония бидоха облагодетелствувани, познаха Господа.
15. От Когото преди, като от отхвърлен, се отрекоха с хули, Томува подир събитията се чудеха, след като претърпяха нееднаква с праведните жажда.
16. А за неразумните помисли на тяхната неправда, по които в заблуда служеха на безсловесни влечуги и презрени чудовища, Ти за наказание напрати върху им множество безсловесни животни,
17. за да познаят, че с каквото някой съгрешава, с такова бива и наказван.
18. Не беше невъзможно за всемощната Ти ръка, която създаде тоя свят от безо’бразно вещество, да напратиш върху им множество мечки и свирепи лъвове,
19. или неизвестни новосъздадени люти зверове, или дишащи огнен дъх, или изхвърлящи кълба дим, или изпускащи из очи ужасни искри,
20. които не само че би могли с повреди да ги изтребят, но по ужасен начин да ги погубят.
21. Па и без това те можеха да погинат с едно духване, преследвани с правосъдие и разпилявани с духа на Твоята сила; но Ти си наредил всичко с мяра, брой и тегло.
22. Защото голяма сила винаги е присъща Тебе, и кой ще се опълчи против силата на Твоята мишца?
23. Цял свят е пред Тебе като залюлени къпони, или като капка утринна роса, що пада на земята.
24. Ти всички милуваш, защото всичко можеш, и заглаждаш човешките грехове заради покаяние.
25. Ти обичаш всичко съществуващо и се не гнусиш от нищо, което си сътворил, понеже не щеше да създадеш нещо, ако би го мразил.
26. И как можеше да пребъдва нещо, ако Ти не искаше? Или как би се запазило това, що не е повикано от Тебе?
27. Но Ти всичко щадиш, защото всичко е Твое, душелюбивий Господи!
Глава 12.
1. Твоят нетленен Дух пребъдва у всичко.
2. Затова Ти малко по малко изобличаваш заблудилите се и, като им напомняш, в какво съгрешават, вразумяваш ги, та, като отстъпят от злото, да повярват в Тебе, Господи!
3. И тъй, като се погнуси от древните жители на Твоята света земя,
4. които вършеха омразни врачовни дела и нечестиви жертвоприношения,
5. от безжалостните убийци на деца и от ония, които на жертвени гощавки унищожаваха дробинета от човешката плът и кръв в тайни събрания,
6. и от родителите, които убиваха безпомощни души, — Ти поиска да ги погубиш чрез ръцете на отците ни,
7. та земята, най-драгоценна от всичко Твое, да приеме достойното население от Божии чеда.
8. Но и тях, като люде, Ти щади, като напрати стършели — предтечи на Твоето воинство, за да ги изтребват полека-лека.
9. Макар че не беше невъзможно за Тебе да подчиниш чрез война нечестивите под праведните, или да ги изтребиш със страшни зверове или със страшна дума наведнъж;
10. но Ти, наказвайки ги полека-лека, даваше място на покаянието, макар да знаеше, че племето им е нехелито, и злото им е вродено, и мисълта им няма да се измени довека.
11. Защото семето им беше открай проклето, и не от страх пред някого Ти оставяше греховете им ненаказани.
12. Защото, кой ще каже: „какво стори Ти?“ или кой ще се опълчи против Твоя съд? и кой ще Те обвини, че си погубил народи, които си Ти сътворил? Или кой защитник ще дойде при Тебе с ходатайство за неправедни люде?
13. Защото, освен Тебе, няма Бог, Който да се грижи за всички, за да Ти доказва, че си съдил несправедливо.
14. Ни цар, ни властелин не е в сила да се яви пред Твоите очи за ония, които си погубил.
15. Бидейки праведен, Ти всичко праведно управляваш, като считаш за несвойствено на Твоята сила да осъдиш оногова, който не заслужава наказание.
16. Защото Твоята сила е начало на правдата, и самото това, че владееш над всички, Те разполага да щадиш всички.
17. Ти показваш силата Си на ония, които не вярват на Твоето всемогъщество, и изобличаваш дързостта на ония, които Те не признават;
18. но, като обладаваш сила, Ти съдиш снизходително и ни управляваш с голяма милост, защото Твоето могъщество е винаги в Твоята воля.
19. Но с такива дела Ти поучаваше Твоя народ, че праведникът трябва да бъде човеколюбив, и внушаваше на Твоите синове блага надежда, че даваш време за покаяние от грехове.
20. Защото, ако враговете на Твоите синове, макар и виновни за смърт, си наказвал с такова снизхождение и пощада, давайки им време и възможност да се освободят от злото,
21. то с какво внимание си съдил Твоите синове, на чиито отци беше дал клетва и завет за благи обещания!
22. И тъй, вразумявайки ни, Ти наказваш нашите врагове хилядократно, та, кога ние съдим, да мислим за Твоята благост, и кога нас съдят, да чакаме помилване.
23. Затова и ония нечестивци, които прекарваха живота си неразумно, Ти измъчваше с техните собствени гнусотии,