Емперо

Кива седна в наскоро опразнения от излишния шибаняк стол; той още бе топъл от тялото му, което бе леко гнусно.

— Е, Друзин, когато идваш да ми провалиш шибаната вечеря с монолог, можеш да предположиш, че ще се заема да разбера какво си намислил.

— Мислех, че съм бил много внимателен с тези трансфери.

— Сигурна съм, че си го мислил. Но не си бил. А аз съм добра в разкриването на тайни.

— Но не сте толкова добра в пазенето на собствените си тайни, а? — Улф се усмихна и килна глава. — Чух, че доста внезапно сте напуснали изпълнителния комитет на емперо. И че ви разследват от Министерството на финансите. Май ставаше дума, че сте забърсали част от сметките на Нахамапитин, които уж трябвало да проверявате.

— В това няма нищо вярно.

— Разбира се — рече сухо Улф. — Всъщност чух, че забърсаните пари били доста повече от малка част. В това определено има някаква ирония. Да разкриете всички финансови гимнастики на Нахамапитин, а после да извършите някои собствени.

— Всичко това са глупости на търкалета и разследването ще го докаже, така че няма чак такава ирония, каквато си мислиш — заяви Кива, а после посочи с очи документа. — Добрата новина е, че може би съм намерила начин да си върна благоразположението на емперо.

— Не сте дошли тук само за да злорадствате, лейди Кива.

— Не, ако исках да злорадствам, просто щях да ти прекъсна шибаната вечеря.

— Тогава защо сте тук?

Сега бе ред на Кива да почука по документа.

— Искам да участвам — каза тя.

— Моля?

— Чу ме.

— Знаете ли изобщо в какво искате да се включите?

Кива се подсмихна.

— Да не мислиш, че си единственият, срещу когото имам компромат? — Тя размаха пачката документи, които още държеше в ръка. — Спретнали сте хубав мъничък заговор. Срамота ще е да му се случи нещо.

— Просто това е…

— Какво?

— Ами… — Друзин се разшава леко на стола си. — Малко е внезапно. Миналата седмица вие бяхте любимката на емперо.

— Не — поклати глава Кива. — След последния скапан опит за преврат Грейланд се нуждаеше от шибана марионетка в изпълнителния комитет. От някого, когото си мислеше, че може да контролира. Аз не съм точно контролируема, Друзин.

Той се усмихна леко.

— Забелязах го.

— Разбира се, не си пълен шибан идиот. — Кива се приведе към него. — Защо мислиш, че изведнъж ме обвиниха във финансови злоупотреби със сметките на Нахамапитин? Не защото съм се опитала да гребна от шибания каймак. А защото нашата скъпа емперо се нуждаеше от претекст да ме разкара от изпълнителния комитет, без да изглежда, че ме уволнява по прищявка. Седя си аз в офиса и ония шибаняци от финансовото министерство влизат и ми изръсват тая глупост, а няма и двайсет минути след като си отидоха, един от подлизурковците на емперо ми се обажда и ми предлага „възможност“ да си подам шибаната оставка. Мога да позная кога са ми скроили шапката. Това не е нещо, което става за една шибана седмица. Подготвяно е отдавна.