Списъкът „Октомври“ [bg]

Джоузеф впери изпитателно зловещите си очи в нея и добави:

— Искам и още нещо. Началния хонорар, който платих на Чарлс. Искам си го обратно. Четиристотин хиляди долара.

— Хонорар? В „Прескот Инвестмънтс“ не вземаме хонорари. Вземаме годишен процент от инвестиционния пакет… — Спря се за миг обаче и кимна презрително. — Но сега разбрах. Така е действал със специалните клиенти, за които говориш. Тези трийсет и двама.

— Именно!

— И ако не е тайна, откъде мога аз да знам къде стоят парите за… вашата дружинка?

— Ооо, какъв сарказъм! — престори се на засегнат Джоузеф.

— Слушай, Джо — намеси се Даниел. — Бъди реалист. Ако шефът ѝ е избягал, сигурно е взел парите със себе си.

— „Джо“ ли? — попита мъжагата и се огледа глуповато.

— Джоузеф.

— Ааа, това вече е друго. — Усмихна се. — Чарлс се измете от града доста бързо. Според моите източници, когато е научил, че има заповед за ареста му, веднага е духнал и не е успял да вземе всичките пари, които би могъл. Може би полицията е открила една част. Но съм сигурен, че има още много. Надявам се заради теб — и заради Сара — че ще улучиш джакпота. Сега, Габриела, нека да определим някои правила. Първо, без полиция. И обет за мълчание пред всеки друг: бившия ти мъж, най-добрата ти приятелка, фризьорката ти. Всички.

— Отвратителен си!

Джоузеф се обърна към Даниел, който изглеждаше, сякаш обмисля как да го нападне:

— Съжалявам, че се замеси, без да искаш. Но ситуацията ти е ясна. Не изглеждаш глупав. Ти също ще си държиш устата затворена. Ясно?