Интервенция [bg]

— Хей! — извика Чет и го побутна по рамото. — Какво ти става? Да не получи апоплектичен удар?

— Съжалявам. — Джак тръсна глава, сякаш събуждайки се от транс. — Бях се замислил за нещо друго.

— Какво искаше да ме питаш?

— Би ли могъл да ми дадеш името или номера, под който е вписан този случай, за да погледна подробностите? — каза Джак, но не изслуша отговора на Чет. Мисълта му се върна обратно, спомни си тази сутрин, когато се беше събудил в пет и половина, все още облечен, седнал на кушетката в дневната. В скута му лежеше „Измама или лечение“, отворена по средата на приложението.

Книгата беше затвърдила отрицателното му отношение към алтернативната медицина и повишила интереса му към проблема. Основното й внушение се преплиташе със собствената му позиция по въпроса и аргументите, които авторите бяха използвали, за да докажат изводите си бяха ясни и непредубедени. Всъщност, Джак чувстваше, че са се поизхвърлили в полза на алтернативната медицина, но крайните им изводи бяха все пак недвусмислени: хомеопатията има само плацебо ефект; акупунктурата, която освен плацебо, можеше да окаже ефект върху някои видове болка и гадене, показваше също известна ефикасност по отношение на болки на гръбнака, но конвенционалното лечение беше също толкова благотворно и далеч по-евтино; а билколечението беше главно с плацебо ефект и използваше предимно непроверени продукти; тези пък, които имаха фармакологичен ефект, бяха далеч по-опасни от съответните лекарства, съдържащи подобни активни съставки.

Тъй като беше спал само няколко часа, Джак побърза да си вземе един студен, ободряващ душ, хапна на крак и препусна с велосипеда по натоварените улици. Пристигна в Патологическия център за рекордно кратко време.

Въоръжен с новопридобитите познания по алтернативна медицина, той се потопи в работата си, подписа няколко висящи случая, преди да напомни на Вини да се захваща за работа в залата за аутопсии. Преди да отиде до офиса на Чет, Джак беше приключил с три аутопсии, които включваха стрелба в бар в Ийст Вилидж и две самоубийства, едното от които определено му се бе сторило подозрително, заради което се бе обадил на приятеля си, лейтенант детектив Лу Солдано.

— Хей — извика отново Чет. — Има ли някого вкъщи? Това е абсурдно. Все едно разговарям със зомби. Току-що ти казах името на онзи мой случай с ВАД, а ти изглеждаш така, сякаш си получил нов удар. Не си ли спал снощи?

— Съжалявам. — Джак присви очи и замига често. — Прав си, миналата нощ не спах и съм разфокусиран. Би ли повторил отново името?

— Защо толкова се интересуваш? — попита Чет, но все пак написа името и му подаде листчето.