Полунощ [bg]

Русото момиче изглеждаше изненадано.

— В склад за избягали роби, разбира се.

Значи това беше.

— Но аз не съм избягала — възрази Бони. — Смятах да се върна веднага щом си купя захарен бонбон.

— Не зная нищо за това. Самата аз се опитах да избягам, но накрая ме хванаха. — Момичето удари юмрук в дланта си. — Знаех си, че не биваше да се доверявам на онзи носач на носилка. Отведе ме направо при властите, невиждаща и нищо неподозираща.

— Искаш да кажеш, че си била спуснала завесите на носилката…? — тъкмо попита Бони, когато я прекъсна пронизително изсвирване. Русото момиче я улови за ръката и я задърпа от оградата.

— Това е втората свирка за вечеря — не искаме да я пропуснем, защото след това ще ни затворят за през нощта. Аз съм Ерин. Ти коя си?

— Бони.

Ерин изсумтя и се ухили.

— Щом казваш, на мен ми е все едно.

Бони се остави да я поведе по мръсна стълба, водеща към също толкова мръсна закусвалня. Русото момиче, което явно се изживяваше като покровителка на Бони, й подаде табла и я побутна напред. Подопечната й нямаше възможност за никакъв избор, нито дори да откаже нудълите, които леко се гърчеха, но успя да грабне още едно хлебче.

Деймън! Никой не й бе казал да не изпраща съобщения, така че тя продължи да го прави. Ако ще я наказват, помисли си предизвикателно, то поне да е заради това, че се е опитала да се измъкне оттук. Деймън. Аз съм в склад за роби! Помогни ми!

Русокосата Ерин грабна един прибор, комбинация между вилица и лъжица, а Бони последва примера й. Нямаше ножове. Имаше малки книжни кърпи, което изпълни Бони с облекчение, защото тъкмо там щяха да се озоват гърчещите се нудъли.

Без Ерин Бони никога не би могла да си намери място на масите, претъпкани с хранещи се млади момичета.

— Бутай се, бутай се — наставляваше я новата й покровителка, докато двете се сместиха.

Вечерята бе изпитание за смелостта на Бони — както и колко високо може да крещи.

— Защо правиш всичко това за мен? — изкрещя тя в ухото на Ерин, когато оглушителните разговори стихнаха за миг.

— О, ами, ти си червенокоса и така нататък… това ми напомни за посланието на Алиана. Към истинската Бони. — Произнесе малко странно името, но все пак не прозвуча като Бона.

— Кое от тях? Искам да кажа, кое послание? — викна Бони.

Ерин я удостои с поглед от типа „сигурно се шегуваш“.

— Помагай, когато можеш; приюти нуждаещите се, когато ти самият имаш подслон; води, когато знаеш по кой път да поемеш — издекламира почти нетърпеливо, сетне додаде с леко раздразнение: — И бъди търпелив с по-мудните. — Нападна храната си с вид на някой, казал всичко, което имаше да се каже.

О, боже, помисли си Бони. Някой наистина доста е развихрил въображението си. Елена никога не бе казвала подобни неща.