Розата и бодилът [bg]

— Ройс… — Онзи спря. — Това име ми звучи познато. Ти идваш от юг, нали? Колнора?

Ройс не отговори.

— Работиш за Черния диамант, нали?

— От Диаманта са набелязали Медфорд? — намеси се един от другите, онзи с различните обуща.

Цилиндърът се навъси и отвратено се плесна по бедрата.

— Не се съмнявам. Тези проклетници ламтят за всичко. Просто не могат да понасят някой да не полага усилия за тях. Мизерници. Не им ли стига половината свят? И двама ви би трябвало да убия още сега.

— Аз не съм член на Черния диамант.

— Така ще кажеш. — Цилиндърът си свали шапката и прокара ръка през редеещата си коса.

— Не можем да си позволим проблеми с Диаманта — заяви високият крадец с късите панталони.

Цилиндърът го изгледа раздразнено.

— Чак сега ли го разбра? — Той отново си сложи шапката и се обърна към Ройс. — Може би казваш истината и наистина не си част от Черния диамант. — Мъжът обърса нос и се поизпъчи. — Ето какво. Ще изпратя човек в Колнора да проучи. Ако той заяви, че си диамант, ще говорим. Готов съм да изслушам предложението, с което сте изпратени.

Изражението му показваше, че разговорът няма да се окаже особено приятен.

— Ако си никой, ще получиш възможност да избираш към кого да се присъединиш: към нас или към останалите почиващи. — Цилиндърът бавно се извърна с разперени ръце, за да покаже гробището. Величествен жест, който не отговаряше на околната занемареност.

Подир това говорещият направи крачка напред и отпусна ръка върху дръжката на кортика.

— А може и да си вървиш обратно откъдето си дошъл. Моят човек ще се нуждае от време, за да провери.

— Много любезно от твоя страна. — С безизразен глас Ройс също пристъпи напред. — Само че мнението ти не ме интересува. И за разлика от теб, аз не съм склонен да си губя времето. Защо търсите Роза?

За пръв път от началото на разговора Цилиндърът придоби леко смутен вид и отстъпи. Един поглед в очите на Ройс от толкова близко разстояние изискваше значително количество решителност — по-голямо от решителността, която един дребосък с откраднати оръжия можеше да събере.

— Тебе какво те интересува?

— Искам да зная дали това има нещо общо с нападението над Гуен Деланси.

— Пак питам, защо те засяга?

— Гуен е моя приятелка. Бих искал да благодаря на онзи, който я е наранил.

Киселото озлобение изчезна от лицето на Цилиндъра. На Ейдриън дори се стори, че е зърнал съчувствие.

— Съжалявам да го чуя. Ако казваш истината, в такъв случай имаш още по-големи основания да си вървиш, докато е време. Не става дума за нещо, в което би искал да се замесваш.

— Защо?

Цилиндърът бавно си пое дъх и огледа лицата около себе си. Няколко мига задържа погледа си върху Ейдриън; накрая се обърна обратно към Ройс.