Невинност [bg]

Фин се концентрира върху пътя. Зави по Стороу Драйв и оттам се насочи на изток, към Чарлстън. Бяха минали няколко минути след три, но слънцето започваше да залязва зад хоризонта, от другата страна на Чарлз Ривър. Най-накрая беше завалял сняг. Беше един от първите зимни дни в Бостън и небето беше толкова ясно, че беше почти невъзможно да гледаш към слънцето. В колата беше студено. От устните на Фин и Козловски излизаше пара и Фин не беше сигурен дали скрежта по предното стъкло е от вътрешната или от външната страна. Докато караше, потрепери, мислейки си за предстоящата среща със Салазар. По всичко личеше, че се забърква в голяма каша и се изкушаваше да последва съвета на Макинтайър — да се откаже и да си плюе на петите, да остави някой друг да разчисти. В края на краищата, Лиса беше права. Той още от самото начало не беше убеден, че иска да се занимава с това дело.

А дали наистина беше така? Добсън беше умен и знаеше върху коя струна от характера на Фин да засвири, за да го накара да се включи. Добсън беше оптимист и имаше силна вяра. В университета преподавателите говореха за правдата и справедливостта единствено от гледна точка на правната наука. Настанили се удобно в техните високи кули от слонова кост, професорите обичаха да повтарят своето символ-верую, че законът бил инструмент със социално значение, благодарение на него се били коригирали несъвършенствата в обществото. Повечето от студентите-първокурсници, току-що завършили частни гимназии и колежи, бяха готови да повярват в това. Не и Фин. Той беше живял в реалния свят и знаеше, че справедливостта и правдата са само илюзия. Победата над Слокъм беше сладка и удовлетворителна, но тя не беше въпрос на справедливост. Истинският свят беше прекалено сив, за да играе правдата голяма роля в него.