Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Смъртоносно [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Смъртоносно [bg]

Электронная книга - «Смъртоносно [bg]». Краткое содержание книги:

В Роузууд новинарските ванове дебнат край всяка ограда, а агентите на ФБР тропат на всяка порта — и всичко това заради четири красиви лъжкини, които просто не знаят как да станат добри. Спенсър, Хана, Емили и Ариа цяла година крият убийствени тайни… такива неща, за които може да ги тикнат в затвора, стига само А. да си отвори устата. Което А. и прави. Един по един, най-лошите подвизи на момичетата изплуват и техният свят започва да се руши пред очите им. Спенсър е изритана от Принстън. Хана е изгонена от изборната кампания на баща си — и от сърцето му. На Емили й нахлузват здрава юзда. А пък Ариа като нищо ще я изритат от страната. От това по-голямо падение — няма накъде. Момичетата са изгубили всичко! Но А. няма намерение да миряса. Ако смъртоносният план на А. успее, малките сладки лъжкини ще трябва да кажат последната си лъжа…
1 ... 45 46 47 48 49 50 51 52 53 ... 86
Перейти на страницу:

Затръшна се врата и се чуха стъпки и подрънкване на ключове. Късо подстриганият полицай Гейтс се появи и започна да отключва килиите на момичетата една по една.

— Конферентната зала е натам — каза той, сочейки с пръст към края на коридора.

Ариа се опита да се изправи. Краката й бяха омекнали и слаби, сякаш бе прекарала в затвора години, а не часове.

Тя последва господин Хейстингс в малката, квадратна бетонена стая, в която тя и останалите бяха седели преди малко повече от година, малко преди тялото на Джена Кавана да бъде открито в задния й двор. Вътре беше много студено. В средата на масата стоеше кана с вода и няколко пластмасови чаши. Стаята миришеше леко на повръщано.

Втора в стаята се появи Спенсър, последвана от Хана и Емили. Всички изглеждаха замаяни, ужасени и изтощени. Момичетата седнаха, без да се поглеждат. Господин Хейстингс говореше с някого в коридора и след това в стаята влезе висок мъж с оредяваща тъмна коса.

— Здравейте, момичета — каза той и се ръкува с всяка една от тях. — Аз съм Джордж Годард.

Господин Хейстингс затвори вратата зад себе си. Годард придърпа един стол и седна. Минаха няколко напрегнати секунди.

— И така — рече най-накрая той. — Да видим какво става тук.

— Колко пъти трябва да ви казваме, че съобщенията на А. не са изпратени от нас? — избъбри Спенсър. — Изпратили са ги Али и нейният помощник. Те са ни подготвили капан.

Господин Годард изглеждаше смутен.

— ФБР — и останалата част от света — са сигурни, че Алисън е мъртва, момичета.

— Но откъде знаят? — попита настоятелно Спенсър.

— Не съм сигурен — отвърна Годард. — Просто са убедени, че тя вече не е сред живите. — Докато ги оглеждаше, той щракна закопчалката на куфарчето си и измъкна отвътре някакви папки. — Вие, всъщност, виждали ли сте я? Говорили ли сте с нея?

Ариа се спогледа с останалите.

— Имаме я на кадри от охранителна камера — призна Спенсър. — Или поне на някой, който прилича на нея.

— Друго доказателство, че е жива? — попита Годард.

Момичетата наведоха глави.

— Ами бележката от момичето, което се преструваше на Кайла, която Хана даде на ченгетата? — попита Ариа, предполагайки, че Годард си е написал домашното и знае коя е Кайла. — По нея нямаше ли отпечатъци на Али? Ами кръвните проби на Кайла — те не отговарят ли на Алините? Не намерихте ли коса, кожа, нещо?

— Ами в дома на Гейл? — Емили отметна коса от лицето си.

— Ами верижката с емблемата на „Акура“, която им дадох? — изписка Спенсър.

Годард прегледа записките си.

— Според информацията, оповестена от ФБР, единствените проби от клиниката принадлежат на истинската Кайла, момичето, което е било убито. Що се отнася до верижката, единствените отпечатъци по нея са твоите, Спенсър.

— В това няма никакъв смисъл — рече Ариа с треперещ глас. — Защо ни е да си изпращаме есемеси за нашите собствени тайни?

Годард сви рамене.

— И на мен ми се струва безсмислено. Но техният подход към случая е, че вие сте се опитали да се изкарате заплашвани, за да спечелите съчувствието на останалите.

— Съчувствие за какво? — изписка Хана.

— Искали сте да го изкарате така, сякаш някой ви е натопил. Например за убийството на Табита.

— Но някой наистина ни натопи! — извика Емили.

Ариа закима яростно.

— Никога не бихме направили нещо такова.

Годард сви устни.

— Имат доказателство, че точно ти си човекът, който би могъл да направи нещо такова. Например, да си блъснала някакво момиче от ски лифта?

Ариа скочи. Ставаше дума за инцидента с Клаудия. Как беше научила Фуджи за това? Но в този миг се досети: имаше го в едно от съобщенията от А. А Ариа беше предала всичките на полицията.

Тя притисна длан към устата си.

— Имат показания на очевидци, че ти, Спенсър, си нападнала някакво момиче на име Келси Пиърс на училищното парти преди няколко месеца — каза мрачно господин Годард, поглеждайки в записките си. — Бо Бразуел се съгласи да свидетелства. А сега госпожица Пиърс е в психиатрична клиника.

— Но не заради мен — избъбри Спенсър. Брадичката й затрепери.

След това Годард погледна извиняващо се към Емили.

— Някой на име Маргарет Колбърт може да свидетелства за твоите криминални прояви.

Емили примигна.

— Майката на Айзък? Т-тя ме мрази!

— Тя твърди, че си опитала да продадеш бебето си. — Той леко изви глас в края на изречението, правейки го да прозвучи като въпрос.

1 ... 45 46 47 48 49 50 51 52 53 ... 86
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)