Брит-Мари беше тук [bg]

– Бавноразвиващо се! Цялото ви шибано градче е бавноразвиващо се!

Психо прави половин крачка напред. Гумите на БМВ-то се превъртат в калта и чакъла и то полита през дъжда. Брит-Мари успява да види младежа на пасажерското място. На годините на Бен, Вега и Омар е, но е по-висок. По-зрял. Носи анцуг, на който пише „Хокей“. И изглежда изплашен.

Психо поглежда Брит-Мари. Показва си зъбите. Брит-Мари се обръща и прави всичко по силите си да върви бързо, без да тича, защото по научнопопулярните филми винаги съветват да не се бяга от дивите животни. Чува Сами да вика след нея, но не гневно или заплашително, а почти меко:

– Ще се видим, коуч!

Брит-Мари вече се е отдалечила на сто и петдесет метра, когато посмява да спре и да си поеме дъх. Обръща се и вижда, че двамата млади мъже са се върнали при групичка други млади мъже между няколко къщи и дървета. Черната кола стои с включен двигател и пуснати фарове. Телата се движат едни до други на светлината. Сами виква нещо, прави няколко бързи крачки, след което десният му крак описва дъга във въздуха. В следващия миг той вдига ръце във въздуха и започва да ликува към небето. На Брит-Мари ѝ отнема минута да проумее какво правят.

Играят футбол.

Забавляват се.

През нощта температурата достига минусови градуси. Дъждът преминава в сняг. Брит-Мари стои на балкона и вижда как това се случва. Трябва да признаем, че непропорционално голяма част от мислите ѝ е посветена на приготвянето на суши. Чуди се дали не обича суши просто защото не обича суши, или го прави, защото Кент не го обича. Яла е само веднъж, на вечеря с един от бизнес познатите на Кент. Сделката не се получи и оттогава Кент намрази сушито. Брит-Мари пое вината, без сама да може да обясни защо. Просто така ѝ беше най-лесно. Реши, че ако бе по-социално компетентна, може би срещата щеше да потръгне по-добре.

Почиства матрака на леглото. Окачва палтото си. Щом чува Банк и кучето да се прибират и вратата на долния етаж да се затваря, Брит-Мари прави три обиколки на стаята, стъпвайки колкото се може по-тежко. За да знаят, че е там.

После заспива от изтощение, без да сънува нищо, защото не знае чии сънища да сънува.

Когато се събужда, навън вече е светло. Щом го осъзнава, тя едва не се изтърсва от леглото. Да се събуди след съмване, през януари! Какво ще си помислят хората? Вече е тръгнала сънено към сакото и палтото си, когато осъзнава какво я е събудило. На вратата се чука. Всичко това е ужасно неприятно – да се събуди по време, по което всъщност изобщо не е цивилизовано да се чука на нечия врата.

Наглася косата си толкова бързо, колкото само тя може, после се подхлъзва, докато слиза по стълбите, и едва не се убива. Такива неща се случват, хората постоянно се убиват по стълбите. Някак си успява да се приземи на два крака в антрето и опитва да се съвземе. След известно колебание се отправя бързо към кухнята, която, естествено, е точно толкова мръсна, колкото може да се очаква. Отваря всички чекмеджета и накрая намира престилка. Облича я.