Неудържимата армия [bg]

— Как е успяла да се промъкне вътре? — попита Ноел.

— Имала е такова намерение и го е конкретизирала.

— Стимулиращ пример — забеляза Воазне с нега в гласа. — Ако можеше да конкретизира и нашите намерения…

— Забравете това, Воазне — каза Адамсберг. — Ретанкур не може да служи за пример никому, тя използва качества, които не могат да се възпроизведат.

— Без всякакво съмнение — сериозно потвърди Мордан.

— Така че сваляме наблюдението и минаваме на друго.

— Но нали продължаваме да гоним Мо? — попита Морел.

— Естествено, това е приоритетната ни задача. Но някои от вас трябва да са на разположение. Отиваме в Нормандия. Възложен ни е случаят в Ордебек.

Данглар живо вдигна глава и лицето му се набръчка от неудоволствие.

— Вие ли ни го издействахте, господин комисар? — попита той.

— Не. Капитан Емери е оплел конците. Определил е две убийства като самоубийство и произшествие и са му отнели случая.

— А защо ни го прехвърлят на нас? — попита Жюстен.

— Защото бях на мястото, когато откриха първия труп и когато нападнаха втората жертва. Защото капитан Емери настоява. Защото не е изключено да ни се отвори възможност оттам да се промъкнем в крепостта на Клермон-Брасьорови.

Адамсберг лъжеше. Той не вярваше в могъществото на граф Д’Ордебек. Емери се бе опитал да го подмами и да му предостави повод. Адамсберг отиваше там, защото сблъсъкът с Неудържимата армия го привличаше неустоимо. И защото мястото щеше да е превъзходно скривалище за Мо.

— Не виждам връзката с Клермонови — каза Мордан.

— Там има един стар граф, който би могъл да ни отвори вратите. Въртял е бизнес с Антоан Клермон.

— Да допуснем — каза Морел. — Как изглежда тази история? За какво става дума?

— Имаме убийство на мъж и опит за убийство на възрастна жена. Смятат, че няма да оцелее. Оповестени са и още три убийства.

— Оповестени ли?

— Да. Защото тези престъпления са пряко свързани с нещо като смрадлива кохорта, древна история.

— Кохорта от какво?

— От въоръжени мъртъвци. Мотае се по ония места от векове и отвлича виновните живи.

— Чудничко — каза Ноел. — Старае се да върши нашата работа в известен смисъл.

— Дори се престарава, защото ги убива. Данглар, обяснете им набързо какво представлява Неудържимата армия.

— Не съм съгласен да се намесваме в тази история — изръмжа майорът. — Сам се сте забъркал в нея, а на мен никак не ми харесва, ама никак.

Данглар вдигна ръце в знак на отказ, като се питаше защо изпитва такова отвращение към случая Ордебек. Два пъти бе сънуват Армията на Елекен, откакто я беше описал на Церк и Адамсберг. И сънищата не му се бяха понравили — в тях се бореше срещу смътното чувство, че е обречен на гибел.

— Разкажете все пак — каза Адамсберг и внимателно се взря в майора, зад чиито възражения отгатваше страх.