Монетата [bg]

30.

22:40

— Наля ли си портвайн?

Дженифър се обърна към вратата: с нежелание откъсна очи от картината, която гледаше.

— Предпочитам вода. — И вдигна чашата си.

— Много разумно. Ела в кухнята да прегледаме това. — Той кимна към тъмносинята папка, която стискаше под мишницата си.

Дженифър му помогна да разчисти масата и да натрупа чиниите, чашите и приборите на плота — всичките бяха от скъп порцелан, кристал и сребро.

— Остави ги, мила — каза Ренуик, когато Дженифър започна да изсипва остатъците от храната в кофата за боклук. — Прислужницата ще ги измие сутринта. Седни и да почваме.

Дженифър седна, а той започна да реди съдържанието на папката на масата.

— Какво е всичко това? — попита тя.

— Изрезки от вестници, бюлетини, съобщения за продажби, всичко, свързано с европейския пазар на монети и медали. Имам компания, която ми ги събира. Така мога да действам по-бързо. От тези материали би трябвало да можем да съставим списък с имена и компании, които да провериш.

— Много съм ти благодарна, че ми помагаш. Особено в този късен час.

Ренуик се засмя.

— Удоволствие е мое, мила. Не се шегувам.

Той стана.

— Топло ми е. На теб не ти ли е топло? — И без да чака отговор, отиде до остъклените врати към градината и ги отвори. В стаята нахлу хладен ветрец. Той се върна на мястото си и се усмихна. — Нали нямаш нищо против, че дойде и Томас?

— Не, разбира се — отвърна Дженифър, като внимаваше гласът й да не прозвучи прекалено въодушевено. Последното, което искаше, беше Ренуик да разбере, че го използват, за да се доберат до Кърк.

— Робърт ми каза, че ще останеш само няколко дни, а вече бях поканил Томас, още миналата седмица. Той каза, че едва ли ще възразиш. Освен това Томас може да има полезен принос в разследването ви, поне така мисля.

— С какво се занимава господин Кърк, искам да кажа — Том, та смяташ, че може да помогне?

Ренуик се засмя.

— Мнозина си задават този въпрос. От онова, което ми е казвал, а то не е много, Томас е търговец на антики. Те са страстта му още от дете. Предполагам, че я е наследил от родителите си. Знае всичко за този бизнес, затова реших, че може да помогне.

— Значи го познаваш отдавна?

— Откакто беше четиринадесетгодишен. Запознах се с баща му, след като се премести в Женева. Томас идваше за празниците.

— Не е живеел с родителите си? — Дженифър знаеше отговора на този въпрос, но не можеше да позволи на Ренуик да разбере, че ЦРУ има за Кърк досие, дебело поне три пръста.

— Не. Майка му, Ребека, загина в автомобилна катастрофа, когато Томас беше на тринадесет. Шофирал той.

Тя кимна с разбиране. Баща й често й разрешаваше да седне на коляното му и да кара по краткото разстояние от дома им до първия голям разклон. Игра, която в случая с Том очевидно се бе объркала ужасно.