Среднощен танц

— Наистина ли?

— Да. Естествено, аз щях да се съглася да дойда дори, само ако ми бе платил пътните разходи. Не идвам често в Лондон. Това е нещо като приключение за мен. Но преди да успея да кажа и дума, той ми предложи изумителна сума. И аз приех незабавно.

— Кой не би?

— Кой наистина — каза Персефона и направи няколко тромави жеста с глава.

— Продължават да се целуват — каза Бел, разчитайки правилно сигналите й.

— Поведението им не е много, хмм, прилично. Особено в присъствието на млада неомъжена дама. — Тя погледна към Бел и се усмихна. — Досега не съм била компаньонка. Как прозвучах?

— Не достатъчно строга.

— Не бях ли?

— Не, но аз предпочитам така. И не се притеснявайте за тях. — Бел погледна през рамо към страстно целуващата се двойка на стълбищната площадка на втория етаж. — Обикновено са доста по-благоразумни. Предполагам, че просто са си липсвали много. Бяха разделени цяла седмица.

— Е, предполагам, че трябва да ги извиним. Те със сигурност се обичат.

— Да, така е — тихо каза Бел и осъзна, че постъпва правилно с решението си за Джон, защото наистина искаше някой в живота си, който ще я обича и желае толкова много, че ще я целува цели пет минути пред осем свидетели. И, разбира се, беше ясно, че въпросният мъж трябва да е някой, който тя също би желала толкова отчаяно, че да отвърне на целувките му, без да я е грижа за свидетелите.

Бел въздъхна. Трябва да е Джон. Внезапно тя осъзна, че не бе разказала за плана си на Ема.

— О, боже — избъбри тя. Трябваше да остане насаме с нея за миг, преди Алекс да я повлече към Уестънбърт, а ако продължаваха така, щяха да са с прилепени устни през целия път обратно.

— Нещо не е наред ли? — попита Персефона.

— О, боже. — Бел хукна нагоре по стълбите и издърпа ръката на Ема от косата на Алекс. — Съжалявам, Алекс, изглежда забавно, но трябва да говоря с Ема. Доста е важно. — Тя дръпна доста силно Ема. Алекс бе изпаднал в някаква страстна омая и вероятно тази негова слабост й позволи да издърпа Ема от прегръдката му. Само след няколко секунди двете жени бяха на сигурно място в стаята на Ема. Бел бързо заключи вратата. — Трябва да направиш нещо за мен — каза тя.

Ема я гледаше с празен поглед, все още замаяна от страстната целувка на Алекс.

Бел щракна с пръсти няколко пъти пред лицето на братовчедка си.

— Ехо? Събуди се! Вече не те целуват.

— Какво? О, извинявай. От какво се нуждаеш?

Бел бързо й разказа плана. Ема не бе сигурна, че той щеше да проработи, но обеща да изпълни своята част.

— Само едно нещо — добави тя. — Той дали ще повярва, че наистина си го преодоляла толкова бързо?

— Не знам, но ако дойде в Лондон, бързо ще научи, че не съм си стояла вкъщи като страдаща влюбена. Дънфорд се е погрижил да се запозная с доста подобаващи ергени. Миналата седмица ме представи на трима графове и един маркиз, ако не греша. Доста е изненадващо колко много хора са в Лондон извън сезона.