Смъртта на магьосника
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #14
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Еднорог»
- ISBN: 978-954-365-013-2
- Переводчик: Ива Дончева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Смъртта на магьосника». Краткое содержание книги:
Корбет тръсна глава:
— Не виждам смисъла в това — той отпи от един стакан с вино.
Шесто: Убитите момичета в замъка. Заклех се да намеря убиеца. Но защо някой избива с арбалет злочестите млади девойки? Нито са изнасилени, нито са ограбени, телата им биват откривани както в пределите на замъка, така и отвън. Убийствата започват скоро след празника на свети Матей. Първо една млада жена изчезва, останалите обаче са намерени в или близо до замъка. Направени са опити да се обвинят шайка разбойници. Но аз не вярвам в това. Първо, защо ще им е да навредят на местни момичета — само ще предизвикат омразата на местните хора. Второ, именно затова тези разбойници ни чакаха в гробището. Знаят, че в Корф е пристигнал кралски служител и не искат да бъдат обесени за убийства, които не са извършили. Чудя се какво ли имаха предвид, когато говореха за «ужаса в гората»?
— Можем да пояздим дотам — клекнал до вратата, Чансън се ухили на Ранулф. — Можем да навлезем дълбоко в гората и да следваме старите пътеки.
— Е, защо ти не отидеш? — сряза го Ранулф.
— Спокойно — прекъсна ги Корбет. — Да се върнем пак отначало и да видим с какво разполагаме. — Той грабна перо и пергамент и начерта груба карта. — Това е остров Пърбек — имаме море на изток и на юг. Корф е тук, високо на тревистите хълмове, които се простират до морето. По на север, в началото на гората, е църквата «Сейнт Питър» и Горският хан, както и едно малко селце малко по на изток. Повечето от жертвите са намерени вътре или близо до крепостта, с изключение единствено на бедната Ребека, която беше убита край гробището. Тези девойки нямат почти нищо общо, освен това, че са живели в замъка и че всяка събота са се срещали с отец Матю в нефа на църквата. Били са убити с арбалет. Изстрелът е от толкова близко разстояние, че стрелата се е забила дълбоко в плътта. От малкото събрани сведения знаем, че Алуша е отишла до гробището да почете паметта на нейна приятелка, погребана там — също жертва на злокобния убиец. Отишла е там с каруца, заедно с мистрес Фейнър, която разнася прането между замъка и Горския хан. Очевидно се е предполагало, че Ребека ще дойде с нея, но тя не е пристигнала навреме — Корбет застана до рамото на Ранулф. — Кажи ми, Ранулф, защо му е на някого да убива млади жени? Като вземеш предвид, че нито ги изнасилва, нито ги ограбва?
— За отмъщение, от омраза?
— Виж какво, Чансън — Корбет щракна с пръсти. — Върви долу на двора и повикай Алуша и мистрес Фейнър. Кажи им, че кралският пратеник иска да размени две думи с тях.
Когато Чансън излезе, Корбет седна на стола, а Ранулф прочете всичко, записано до тук. Писарят от канцеларията на Зеления печат бе нетърпелив. Денят вече преполовяваше, а той все още не бе виждал лейди Констанс. Снощи бе получил малък свитък, завързан с пурпурна панделка, в който лейди Констанс го уверяваше, че ако той пожелае да се разходи с нея из градините на замъка, неговата компания ще бъде добре приета. Корбет наблюдаваше другаря си отблизо и успя да прикрие усмивката си. Във всеки друг случай той би го подразнил за това, но Ранулф беше тъй тих, че очевидно бе, че е сериозно запленен.
— Ще трябва да отидем в гората, Ранулф. Трябва да се срещнем с бандата разбойници и да разберем какво е това, което наричат «ужас в гората».
Ранулф се съгласи. Загледа се в черния дървен кръст и измъчената пожълтяла фигура на Христос, и прикри страховете си. Кралят често го бе подръпвал за ръкава и го бе отвеждал на една страна, за да му покаже какво би могло да бъде негово и сега амбицията го изгаряше отвътре. Понякога виждаше църквата като начин за издигане в службата, но сега преценяваше, че бракът с лейди Констанс също би го издигнал — баща й бе приятел на краля. Той почувства ръката на Корбет на рамото си:
— Бъди внимателен — прошепна Корбет. — Помни, Ранулф, ние сме гости в този дом.
Преди Ранулф да може да отговори, на врата се почука и Чансън въведе мистрес Фейнър.
— Не успях да открия Алуша — каза останалият без дъх коняр. — Никой не я е виждал.
— Сигурно е избягала с онзи Мартин — подсмръкна намусено мистрес Фейнър, докато се наместваше на един стол. — Е, сър?
Мистрес Фейнър свали вълнените си ръкавици. Корбет хвърли поглед към загрубелите й червени ръце. Тя уви плътно около себе си кърпеното наметало и се огледа из стаята: