Адвокатът с линкълна
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Mickey Haller #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокатът с линкълна». Краткое содержание книги:
Холър е „мобилен“ адвокат, чийто кабинет е задната седалка на един линкълн. Той пътува между отдалечените съдилища на Лос Анджелис, за да защитава всевъзможни клиенти. Рокери, мошеници, пияни шофьори, наркопласьори – всички са в клиентския списък на Мики Холър. За него правото рядко е свързано с понятия като виновност и невинност – то се свежда до пазарлъци и манипулации. Понякога обаче право означава и „правосъдие“.
Плейбой от Бевърли Хилс е арестуван за упражнено насилие върху жена, която е забърсал в един бар. Той избира Холър да го защитава и Мики се сдобива с първия си богат клиент от години насам. За това мечтае всеки адвокат. Уликите се трупат и Холър решава, че това трябва да е най-лесното дело в цялата му кариера.
После убиват негов близък и Холър открива, че търсенето на невинността го е изправило лице в лице със зло, чисто като пламък. За да избяга, без да изгори, той трябва да приложи всички тактики, маневри и инстинкти от арсенала си – този път, за да спаси собствения си живот.
„Адвокатът с линкълна“ е поразителна проява на писателско майсторство – най-човечният, завладяващ и смайващо изненадващ роман на писателя, когото „Пъблишърс Уикли“ нарича „съвременният Достоевски на криминалната литература“.
Свих рамене. С Минтън не бяхме чак толкова добри познати, особено в светлината на това, което се канех да направя с него.
– Случва се, предполагам – прибави той.
– Да.
Прокурорът плесна с ръце, жест, подканващ да преминем към работа.
– Добре, тук сме, за да поговорим за Луис Рулей, нали така? Я да видим, имам тук някои неща за теб.
Той се завъртя на стола си, за да се обърне към бюрото, вдигна тънка папка и пак се обърна към мен.
– Искам да играем честно. Това са следствените материали, събрани до тоя момент. Знам, че не съм длъжен да ти ги дам преди повдигането на обвинение, но по дяволите, айде да я караме приятелски.
Когато прокурорът ти заявява, че ще играе честно и даже нещо повече, опитът ми показва, че трябва да имаш очи и на гърба. Запрелиствах папката, но без да чета нищо. Папката, която бях получил от Левин, беше поне четири пъти по-дебела. Не бях въодушевен, че Минтън разполага с толкова малко неща. Подозирах, че крие нещо от мен. Повечето прокурори те карат да се бръчкаш, за да се сдобиеш със следствените материали, като те принуждават постоянно да ги изискваш до такава степен, че да ходиш в съда и да се оплакваш на съдията. Обаче Минтън с лека ръка ми даваше поне някаква част от тях. Или имаше да учи за наказателните дела повече, отколкото предполагах, или ми играеше номер.
– Това ли е всичко? – попитах.
– Всичко, което съм получил.
Винаги ставаше така. Щом не разполагаше с тях, прокурорът можеше да разтакава предаването им на защитата. Тъй като съм бил женен за прокурорка, със сигурност знаех, че не е необичайно прокурор да инструктира полицаите, които разследват дадено дело, да не бързат да предават всички материали. Така можеха да заявят на адвоката, че искат да играят честно и всъщност не му предават нищо. Адвокатите често наричаха правилата за следствените материали „правила за мошеничество“. Естествено същото се отнасяше и за самите адвокати. Следствените материали трябваше да са „двупосочна улица“.
– И с това ще отидеш на процес, така ли?
Размахах папката, сякаш за да му покажа, че съдържанието й е мижаво досущ като аргументите на прокуратурата.
– Нямам никакви притеснения. Но ако искаш да обсъдим признаването на Рулей за виновен, ще те изслушам.
– Не, в това дело няма да има признаване на вина. Отиваме на таран. Ще се откажем от предварително изслушване и пристъпваме направо към процес. Без отлагане.
– Няма ли да се откаже от правото си на бърз процес?
– Не. Имаш шейсет дни, броени от понеделник.
Минтън сви устни, като че ли това представляваше съвсем незначително неудобство и изненада за него. Добре се владееше. Знаех, че съм му нанесъл силен удар.
– Ами тогава, предполагам, че трябва да поговорим за твоите сведения. Какво имаш за мен?
Беше оставил любезностите.
– Все още събирам материали – осведомих го. – Обаче до повдигането на обвинение в понеделник ще съм готов. Но повечето неща сигурно вече са в папката, която ми даде ти, не смяташ ли?
– Най-вероятно.
– Предполагам, вътре пише, че предполагаемата жертва е проститутка, която е съблазнила моя клиент, нали така, и че след предполагаемия инцидент е продължила да работи като такава, нали?
Устата на Минтън се отвори поне на сантиметър и половина и после се затвори, но това беше добър признак. Бях му нанесъл още един силен удар. Ала той се съвзе бързо.
– Всъщност известно ми е, че упражнява такава професия – заяви прокурорът. – Изненадан съм обаче, че ти вече го знаеш. Надявам се, че не си душил около жертвата, Холър?
– Викай ми Мики. И това, което върша, е най-малкият ти проблем. По-добре внимателно проучи делото, Тед. Знам, че си нов в наказателните и не искаш да излезеш победен. Особено след фиаското с Блейк. Само че тоя случай е като зло псе – хапе.
– Нима? Как така?
Озърнах се над рамото му към компютъра на бюрото.
– Оная бракма там има ли дивиди?
Минтън се обърна. Машината имаше древен вид.
– Би трябвало. Какво носиш?
Разбирах, че ако му покажа записа от охранителната камера в „Морганс“, преждевременно ще му разкрия най-силния си коз, обаче бях сигурен, че щом го види, в понеделник прокурорът няма да повдигне обвинение и делото ще приключи. Моята работа беше да го неутрализирам и да измъкна клиента си изпод стоварилата се отгоре му тежест на прокуратурата. И по тоя начин щях да успея.
Подадох му диска, който по-рано бях получил от Левин. Той го зареди в компютъра.
– Това е от бара в „Морганс“ – поясних, докато Минтън се мъчеше да пусне записа. – Вашите хора изобщо не са ходили там, обаче моят човек отиде. Това е от неделя – вечерта на предполагаемото престъпление.