Интимно предателство
- Автор: Басо Ейдриън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Миглена Пройнова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Интимно предателство». Краткое содержание книги:
Затова се изненада, когато я видя да чака, свита в ъгъла на двуколката, озарена от залязващото слънце. Мълчаливо взе поводите и се взря в прекрасния профил до себе си. Искаше му се тя да го погледне и да се разберат, но Алиса седеше сковано, вперила невиждащ поглед пред себе си.
Може би трябваше да не избухва така и по-късно да й обясни ужасното недоразумение, помисли си дукът. Сега щеше да постъпи по този начин. И той остана мълчалив, като обсъждаше наум аргументите в своя полза. Въобще не мислеше да я остави да си замине така. Много време бе минало, откакто някоя жена бе привлякла сериозно вниманието му. И нямаше намерение да я изпуска.
Щеше да й предложи всички материални облаги, които тя желаеше. По дяволите, щеше даже да узакони собствеността й чрез завещание в писмен вид. Щеше…
Но брак! Ей богу, самата мисъл за това го караше да се облива в студена пот.
Дукът сви устни, дръпна юздите и красивите коне забързаха по алеята.
Глава 10
Изминаха доста път в мълчание. Най-после Морган заговори:
— Бях изненадан, че ме чакаше.
Алиса просто въздъхна и тръсна глава. Би си тръгнала, разбира се, ако имаше и най-малка представа как да се добере до Уестгейт Менър.
— Вярвам, че си все още разстроена от това недоразумение между нас — опита отново дукът.
„Недоразумение! — мислено изфуча тя. — Дадох му сърцето си и тялото си, а той ги стъпка.“
Когато наближиха алеята на Уестгейт Менър, цялото й самообладание я бе напуснало. Всичко, което искаше в момента, бе да се скрие от този мъж и да се наплаче в стаята си. Тогава можеше да се дави в сълзите си до задушаване. Не изчака каретата да спре напълно и скочи, като едва не си счупи врата.
Морган и Нед, който чакаше да поеме поводите на конете, наблюдаваха паникьосани и изумени. Спусна се към вратата и някъде отдалеч чу Морган да я вика:
— Алиса, почакай — заповядваше гласът му и тъй като тя не се подчини, дукът се втурна към нея.
Чуваше тежките му стъпки зад гърба си и затича по-бързо. Успя да стигне фоайето и забърза задъхано по стълбището. Отчаяно движеше крака, вземаше стъпалата по две, по три в усилието си да се отдалечи от мъжа, който я преследваше. Но не успя. Той я настигна и сграбчи ръката й по-грубо, отколкото бе възнамерявал.
— Това беше глупаво — извика той. Раздразнението му се бе стопило. — Трябва да поговорим, Алиса.
— Няма какво да обсъждаме, Ваша светлост — просъска тя. — Оставете ме на мира още сега. Не искам да се превръщам в играчка на който и да било мъж.
Разпаленият й тон го ядоса наново:
— Не желая повече да търпя подобно детинско поведение. Ще слезеш долу, в библиотеката, с мен и ще обсъдим всичко пак, спокойно и разумно — настоя той.
— И ако откажа?
— В такъв случай ще те нося до там и ще те заключа, докато не излезем някак си от тази къща.
Очите й гневно се присвиха. Властното му поведение сякаш взриви яростта й:
— Сега, като си помисля, винаги съм знаела, че не си истински джентълмен.
Морган се усмихна на този коментар, като се забавляваше от желанието й да го обиди. Поне бе развързал езика й.
Пъркинс ги срещна пред библиотеката.
— Моля те, гледай да не ни безпокоят, Пъркинс — нареди дукът и затръшна вратата пред носа на иконома.
Алиса влезе бавно в стаята. Чу, че вратата се затръшна и след това прищракването на ключа. Събра остатъците от гордостта си и се впусна в атака:
— Няма да се превърна в твоя курва!
— Боже господи, нима това си мислиш? — удивено промълви Морган, учуден от думите, но още повече от спокойния тон.
— Да не би да греша? — Тя стоеше с ръце на кръста и го гледаше предизвикателно.
— Никога не съм си мислил за теб по този начин, любов моя — искрено и нежно отговори той. — Това, което се случи между нас, е нещо специално и много рядко. Ти ме привличаш както никоя друга жена досега. Не искам да те загубя.
— Тогава ще се оженим — с търпелив глас го прекъсна тя.
Морган се намръщи и поклати глава.
— И защо толкова настояваш за брак?
— А ти защо не искаш да го обмислиш? — остро попита Алиса.
— Бракът налага толкова ограничения, това е една постоянна връзка, Алиса. Аз бях женен, но неуспешно. Беше безсмислено и болезнено. Взех решение да не го правя отново. Честно казано, не съм сигурен, че съм подходящ за брачен живот. Бихме могли да имаме много по-задоволителна връзка от брака и когато по взаимно съгласие решим да се разделим, ще го направим цивилизовано. Ще те осигуря финансово и ти няма да се безпокоиш за бъдещето си. В много отношения договорката ни ще има повече преимущества от един брак.
Алиса поклати глава. Той правеше нещата да изглеждат толкова прости.