Смърт край Нил

— И той я е застрелял? Но тя е била застреляна, докато е спяла.

— Така че и това предположение отпада. Знаете ли, имам една идея за тези перли. Не, това е невъзможно, защото ако бях прав, не биха изчезнали. Какво е мнението ви за камериерката?

— Питам се — каза Рейс бавно — дали не знае повече, отколкото казва.

— А, и вие сте останали с такова впечатление.

— Това момиче определено не ми харесва.

— Да, не бих й се доверил — съгласи се Еркюл Поаро.

— Мислите, че има нещо общо с убийството?

— Не, не бих казал.

— Може би е замесена в кражбата на перлите?

— Това е по-вероятно. Била е за много кратко време с мадам Дойл. Може да е член на банда, занимаваща се с кражби на бижута. В такива случаи често има камериерка с отлични препоръки. За съжаление не сме в състояние да получим информация по тези въпроси. И освен това такова обяснение не ме задоволява напълно… тези перли… о, господи, догадката ми трябва да е вярна… И все пак никой не би бил такъв идиот. — Той замълча.

— А този Флитууд?

— Трябва да го разпитаме. Може би тук е отговорът на загадката. Ако историята на Луиз Бурже е истинска, той има определена причина за отмъщение. Може би е подслушал скандала между Жаклин и Саймън Дойл и след като са напуснали салона, е влязъл бързо вътре и е взел пистолета. Да, това е напълно възможно. И това Ж, надраскано с кръв на стената, би съответствало на груба и примитивна натура.

— В същност този е човекът, който търсим?

— Да, само че… — Поаро потърка нос и каза с лека гримаса: — Виждате ли, познавам собствените си слабости. За мен казваха, че обичам да усложнявам случаите. Разрешението, което ми предлагате, е твърде лесно, твърде банално. Не мога да си представя, че наистина така се е случило. А може би това са обикновени предразсъдъци от моя страна.

— По-добре да разпитаме Флитууд.

Рейс позвъни и даде нареждане да го извикат. След това попита:

— Някакви други идеи?

— Много, приятелю. Американският попечител например.

— Пенингтън?

— Да, Пенингтън. Онзи ден наблюдавах една любопитна сценка. — И той разказа случката на Рейс. — Според мен това е от значение. Линет Дойл поиска да прочете всички документи, преди да ги подпише. Той отложи това за някой друг ден. Тогава съпругът направи една много интересна забележка.

— Каква?

— Той каза; „Никога не чета нищо. Подписвам, където ми посочат“. Разбирате ли какво означават тези думи? Пенингтън разбра. Видях това в очите му, когато погледна Дойл. Сякаш някаква съвсем нова мисъл се бе появила в главата му. Представете си, приятелю, че сте попечител на дъщеря на много богат човек. Може би използвате парите, за да играете на борсата или за рисковани сделки. Зная, че е така във всички детективски романи, но и във вестниците четем за това. Това се случва, приятелю, случва се.