![Тотален контрол [Total Control - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/2/totalen-kontrol-total-control-bg-download.jpg)
Тотален контрол [Total Control - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тотален контрол [Total Control - bg]». Краткое содержание книги:
Съпругът й Джейсън, компютърен специалист, е въвлечен в смъртоносна игра. Изчезвайки, той оставя след себе си обърканата Сидни, загадката около взривения самолет и един ветеран от ФБР, който трябва да разкрие истината за него и за смъртта на човека, управляващ световните пари.
Бясна гонитба от Сиатъл до Вашингтон, от Ню Орлиънс до Мейн завърта в унищожителен вихър милиардери, технократи, банкери, адвокати.
— Няма я.
— Е, тя ми каза, че имала някакви неща… на Джейсън, които исках да прибера.
Сидни погледна надолу, сякаш не беше в състояние да продължи. Чарли се върна при нея и докосна ръката й.
— Може би са на бюрото й.
Сидни вдигна очи.
— Възможно е.
Той се поколеба. Знаеше, че това е сериозно нарушение на правилата, но пък… правилата понякога можеха да се нарушават. Върна се при пулта, натисна нужните копчета и Сидни видя как червената светлина над вратата към коридора стана зелена. Чарли отиде до вратата, откачи връзката ключове от колана си и отвори.
— Тук са много педантични относно мерките за сигурност, но ми се струва, че в този случай ситуацията е малко по-различна. А и няма никой. Обикновено сградата е като кошер докъм десет вечерта, но тази седмица са празниците. Сега трябва да направя обиколка на четвърти етаж. Знаете къде е мястото на Кей, нали?
— Да, Чарли. Благодаря ти.
Той стисна ръката още веднъж.
— Както казах, мъжът ви беше добър човек.
Сидни тръгна по меко осветения коридор. Бюрото на Кей беше срещу кабинета на Джейсън. Докато приближаваше, Сидни се огледа внимателно и се ослуша. Беше тихо. В кутия до стола на бюрото на Кей имаше пуловер и няколко снимки в рамки. Сидни бръкна на дъното и видя книга с позлатени ръбове. „Дейвид Копърфийлд“. Една от любимите на Джейсън. Прибра нещата в кутията и я остави където беше.
Огледа се пак. Нямаше жива душа. След като се увери, че е сама поне за момента, Сидни отиде до кабинета на мъжа си. Видя бутоните с цифри и помръкна. Кей не беше споменавала за това устройство. Замисли се за миг, после извади пластмасовата карта от джоба си, огледа се още веднъж и я мушна в процепа. Цифровите бутони светнаха. Сидни прочете надписа „READY“, който светеше до тях. Замисли се и набра няколко цифри. Нищо не се случи. Дори нямаше представа от колко цифри е кодът. Разтревожи се. Опита още няколко комбинации, но без успех.
Почти беше решила да се откаже, когато забеляза малък дисплей в единия ъгъл на таблото. Отброяваше секунди и в момента показваше осем. Светлината на таблото ставаше все по-червена. „По дяволите!“ — изсъска тя. Алармена система! Броячът показваше пет секунди. Представи си всички последствия, ако я хванеха, че се опитва да проникне в кабинета на мъжа си. Катастрофата щеше да е пълна. Когато броячът показа три секунди, Сидни излезе от унеса си. В ума й проблесна още една възможна комбинация. Набра 1–6–0–6 със свито сърце. Натисна последния бутон когато броячът показа нула. Затаи дъх и зачака алармената система да запиши.
Светлината изведнъж угасна. Сидни се облегна на стената. Шестнайсети юни беше рожденият ден на Ейми. В „Трайтън“ вероятно бе забранено за кодове да се използват елементарни за отгатване числа като собствения рожден ден или други подобни. Сидни беше абсолютно сигурна, че Ейми никога не напускаше мислите на баща си.
Издърпа пластмасовата карта от процепа. Извади от чантата си кърпа и улови дръжката на вратата с нея, за да не остави отпечатъци. Това, което правеше, едновременно я възбуждаше и изпълваше с ужас. Усещаше как кръвта пулсира в ушите й. Влезе в кабинета и бързо затвори вратата.
Не можеше да рискува да запали осветлението — беше се подготвила. Фенерчето, което извади от чантата си, беше малко, но силно. Преди да го запали обаче, се увери, че щорите са плътно затворени. Лъчът се плъзна по стените. Беше идвала тук и преди. Освети рафтовете с техническа литература, напълно непонятна за нея. Технократите наистина управляват света, помисли си, ако не за друго, то защото само те могат да се оправят с проклетата машинария, когато се развали.
Компютърът беше изключен и наличието на допълнителна клавиатура, само с цифри, я накара да не изпробва късмета си, като го включи. Дори и да получеше достъп до файловете, колкото и малко вероятно да беше, нямаше представа какво и къде да търси. Не си струваше рискът. Няколко от чекмеджетата на бюрото бяха заключени. В отключените не намери нищо интересно.
За разлика от собствения й кабинет по стените не висяха дипломи — нямаше нищо лично. Забеляза с блеснали очи, че на видно място върху бюрото стои снимката им — Ейми, тя и Джейсън. Докато се оглеждаше, й хрумна, че е поела огромен риск за нищо. Изведнъж чу шум — източникът му беше в кабинета. Обърна се рязко и при движението фенерчето й удари микрофона, който за неин ужас се огъна на две. Остана съвършено неподвижна и зачака звукът да се повтори. Най-накрая, след около минута, насочи вниманието си към микрофона. Опита се да го върне в първоначалния му вид, но не успя. Отказа се, избърса отпечатъците от пръстите си и се върна до вратата. Угаси фенерчето. Отвори отново с кърпичката си, ослуша се и излезе.