Ленивият любовник

Флийтуд се обърна към Мейсън:

— Дайте ми цигара.

Мейсън му подаде цигара. Флийтуд я запали, ръката му така трепереше, че трябваше да крепи клечката кибрит с другата, за да я доближи до върха на цигарата.

— Продължавайте — подкани го Трег.

— Олрид беше предвидлив. Изпрати ме с жена си, като мислеше, че ако наистина имам амнезия, ще разполага с повече време. Но в случай, че се преструвам, започна да разпространява слуха, че съм избягал с нея. Виждате в каква великолепна позиция го поставяше това. Можеше да ни залови, да убие и двама ни и да заяви, че е действал според неписаните закони.

И така, Олрид се представяше за мой зет и откровено вярвах, че ако играя ролята на човек, страдащ от амнезия, докато той приключи сделката си с Джеръм, може би всичко ще свърши добре. Но неговата нечовечност ми беше противна и реших да уведомя Джеръм, ако ми се удаде случай, да му кажа да вземе оръжие, да дойде при нас, да се разправи с Олрид и да ме освободи. Но нямах никаква възможност да телефонирам, без да ме хванат. Все пак струваше ми се, че разполагам с още четири-пет дни. Напуснахме Спрингфийлд и се отдалечихме на сто и петдесет километра на север. Тогава мисис Олрид успя да се свърже с мъжа си. Очевидно той й каза да се върне и да отиде в мотела „Гнезденцето“. Така и направихме. Отидохме в мотела и чакахме там. Пихме уиски. После дойде Олрид. Каза ни да си вземем багажа, защото ще се местим. Когато отнесохме багажа в колата, той внезапно каза на Лола да се качи в багажника. Мигновено разбрах какво ми готви. Предполагам знаеше, че не съм наивник. Ръгна ме с пистолет в ребрата, а когато жена му се опита да сграбчи ръката му, я удари в лицето. Носът й се разкървави. След това, като я държеше под прицел, я принуди да се качи в багажника. Затръшна капака и ми нареди да карам. Давах си сметка, че държи насочен към мен пистолет и карах, но, вярвайте ми, целта ми бе да катастрофирам и да се опитам да избягам. Но Олрид не беше глупак. Не ми позволяваше да увелича скоростта. Каза: „Включи на ниска и не ускорявай.“