Кръвта на сатаната
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на сатаната». Краткое содержание книги:
НЕЩО ДЕБНЕ
В студеното и скрито сърце на един изумителен некропол се крие нещо, създадено от човека, но излизащо извън човешкото въображение.
Нещо изумително. Нещо ужасяващо!
ИЗГУБЕНИЯТ СВЯТ
Тези, които са се осмелили да смутят спокойствието на избраните, сега ще трябва да платят…
Има чудеса, които е по-добре никога да не пожелаваш!
— Напрегни слуха си — помоли Маги.
Сам се намръщи.
— Какво има? — попита. След това разбра какво искаше да му каже.
— Така е, спря — потвърди предположението му Денал. Сам отметна глава назад. Вече не се чуваше и следа от тиктакането, което задействаше капаните.
— Престана веднага щом дойдохме тук — каза Маги.
— Значи сме го дезактивирали, като сме вървели по правилния път — коментира Сам.
— Това означава ли, че ще бъде безопасно да отидем до статуята по сребърните плочки? — обърна се Маги към Денал.
— Не знам. — Момчето повдигна рамене. Сам пое дълбоко въздух и след това тръгна по сребърните плочки. За миг спря и се заслуша, но не се случи нищо. Погледна към Маги.
— Механизмът не се задейства — констатира тя. — Значи, всичко е наред.
Сам продължи да се приближава към златната статуя. Другите го следваха. Скоро се озоваха пред инкския военачалник. Той ги изгледа надменно. Тримата започнаха да изучават своя противник.
Статуята, по-висока от човешки ръст, бе застанала с гръб към тясна сребърна арка в гранитната стена. В едната си ръка държеше жезъл, а в другата, истинска „бола“, ласо с три камъка от жилите на лама.
— Погледни короната. Тип llautu е. — Сам посочи короната, украсена с три папагалски пера и сноп коса на царевица. — Определено е Сапа Инка, един от техните крале.
— Така е, обаче чертите на лицето му са подчертано реалистични — добави Маги. — Нямат нищо общо с обичайното стилизиране на изображенията, присъщо на инките. Съвършено е като „Давид“ на Микеланджело. Сам се доближи до статуята, за да огледа по-внимателно лицето на древния крал.
— Странна работа. — Който и Сапа Инка да е изобразен тук, определено е бил тачен повече от другите.
Денал, застанал само на крачка от тях, се изкашля.
— Вижте стената. Не е направена от камъни.
Сам отмести поглед от статуята. Момчето се бе втренчило не в златния идол, а в черната стена зад гърба му. Стената определено беше от гранит.
— Какво искаш да кажеш?
Маги ахна от удивление.
— Денал иска да каже, че стената не е изградена от отделни каменни плочи. Виж, никъде няма следи от сглобяване на каменни блокове като храма.
Сам отиде до стената и плъзна длан по нея.
— Така е. Направена е от цяло парче гранит.
— Открихте ли нещо? — раздаде се от другия край на залата гласът на Норман.
— Открихме планината! — извика силно Сам и отново огледа стената. — Пирамидата е била построена в основата на скала.
— Защо? — попита Маги.
— Инките са обожествявали планините — замисли се Сам. — Защо обаче им е трябвало да построят уака, светилище, именно тук? Какво му е особеното на това възвишение?
— Ами ако тук е имало пещера? — допусна Маги след малко.
— Трябваше да съобразя — ядоса се Сам и удари с длан по гранитната стена. — Разбира се. Пещерите са били смятани за пакарискас, за мистични места, където се сливат трите свята на тяхната религия. Често са били използвани като обредни места. Трябваше да се сетя.
— Къде в такъв случай е входът и? — запита се Маги.
— Не знам, но ще научим от статуята. Забеляза ли сребърната арка зад нея? Достатъчно е голяма, за да прикрие тесен отвор.
Маги и Сам се върнаха при статуята. Сам я подпря с рамо и се опита да отмести идола.
— Внимавай! — предупреди го Маги. Денал ги наблюдаваше, подпрял юмрук до гърлото си. Не се случи обаче нищо. Статуята не помръдна.
— Дявол да го вземе! — изруга Сам, като свали каубойската си шапка и изтри потта от лицето си. — Това чудо навярно тежи тон!
— Нищо няма да се получи с груба сила — намръщи се Маги. — След като тук има толкова сложни механизми, сигурно един от тях отваря и входа.
Отстрани Сам и се приближи до статуята. Изправи се на върха на пръстите си и я погледна отблизо. Носът и се оказа само на сантиметри от златната повърхност. Започна бавно и внимателно да оглежда статуята. Подът започна отново да трепери и Сам стана нетърпелив.
— Този храм няма да просъществува дълго — промърмори.
— Ето го отговора! — извика Маги, втренчила поглед в кръста на инкския крал. Посочи пъпа на статуята.
— За какво говориш?
Маги се присегна към отвора и пъхна пръст в него. Пръстът и влезе безпрепятствено.
— Инките са приемали пъпа като нещо свещено. Смятали са, че пъпната връв е свързвала физическото тяло на човека с боговете.
— Още, едно сливане на светове — вметна Сам. Маги измъкна пръста си. — Това е ключалка. Остава само да открием ключа.
Сам се изправи и започна да разсъждава на глас:
— Пъпната връв свързва боговете на ханан пача с човечеството във физическия свят, сиреч с кай пача. Ако тази камера е място, където трите свята се съединяват, ключът трябва да бъде нещо от долния свят, от ука пача.