Холивудски интриги
- Автор: Коллинз Джекки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Вълкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Холивудски интриги». Краткое содержание книги:
Джой разбра, че ако смята да прави нещо по отношение на Лара, по-добре да е по-скоро — преди да е станало твърде късно. След като заснемат сцената със сбиването, работата му във филма приключваше.
Сграбчи открилата му се възможност, преди тя да изчезне във фургона си.
— Не знам за тебе — бързо изрече той, — но на мене ми дойде до гуша тази храна. Искаш ли да отскочим до онова заведение за хамбургери, което открих надолу по плажа?
Тя се вгледа в него за един дълъг, мълчалив момент. Студени зелени очи и най-красивото лице, което някога беше виждала.
— Да — каза тя най-после; мислеше си, че колкото по-скоро преодолее собствената си слабост, толкова по-добре. — Би било добре.
ГЛАВА ОСЕМНАЙСЕТА
Ники се срещна с трима режисьори, последният от които беше Мик Стивън — с лице на плъх, двайсет и деветгодишен, с липсващи зъби, висок, с непокорна коса и свръхедър, с дебели очила за далекогледство. Кафява билкова цигара висеше от ъгълчето на тънките му устни, той сякаш не можеше да си намери място.
— Искам да снимам по твоя сценарий — каза Мик, докато непрекъснато мърдаше. — Искам да направя нещо дяволски жестоко.
— Жестоко? — повтори Ники.
— Да. Имаме надрусана с хероин кукличка, която много го е закъсала, и точно този момент ме влудява — надрусаната кукличка се оказва с характер. Правя го веднага. По начина, по който ще го заснема, ние ще докоснем нейния гняв. На всеки кучи син от публиката ще му стане ясно, че това е един гневен човек, изскочил от главата на малката кукличка.
Ники беше очарована, че сценарият му е харесал. Мик Стивън беше изгряваща звезда — вече бе успял да режисира два малки, но високооценени филма, всеки от които спечели по няколко престижни награди. Сега беше търсен и студиите се влачеха подире му.
— Имам добри новини — обади се тя.
Мик дъвчеше края на билковата си цигара, докато се взираше в нея през заплашително огромните си очила.
— Давай.
— Лара Айвъри се съгласи да играе Ребека.
— Сигурно се ебаваш с мен — той изглеждаше малко отвратен.
— Да не би да имаш проблем?
— Да, имам проблем. Лара Айвъри е модна шибана звезда. Искам да направя този филм без имена.
— Не разбирам — Ники се надяваше той да не се окаже пречка. — Как можеш да очакваш от мене пълно финансиране без имена? Трябва да скачаш нагоре-надолу, щом Лара Айвъри се е съгласила да играе роля като тази.
— Исусе! — вирнатият му нос се набърчи. — Тя е една от онези гланцирани куклички — изобщо не може да играе.
— О, напротив, може — Ники защитаваше приятелката си. — Лара е много талантлива актриса.
— Да, обаче за всички онези големи шибани филми с бюджет, надхвърлящ шейсет милиона долара.
— Мик — Ники заговори сериозно. — Сигурно разбираш, че с Лара Айвъри ще имаме реални шансове да измъкнем този филм. Без нея той ще пропадне.
— Мислиш, че нещо, което аз правя, може да остане неизвестно? — остро попита той.
Тя започваше да си мисли, че егото му е толкова голямо, че ще скъса нервите на всички. Чакай само да се срещнат с Ричард — определено щяха да започнат война. „Ти си продуцентът — изпищя тънък гласец в главата й. — Вземи се в ръце.“
— Знаеш ли — тихо каза тя. — Ако трябваше да избирам — ти или Лара Айвъри, — кого мислиш, че щях да избера?
Мик свали очилата си и й се усмихна през липсващите си зъби; кафявата цигара беше залепнала о долната му устна.
— Мен? — опитваше се да бъде мил и обичлив. Не стана.
Ники поклати глава.
— Грешиш. Не само че Лара е добра актриса, но е и моя приятелка и се съгласи да работи почти за нищо. Така че, Мик, ако не се интересуваш, кажи ми го сега и да спрем да си губим времето един на друг.
— О, и гаднярка, а? — Мик завъртя очи. — До гуша ми е дошло от гаднярки.
Тя не обърна внимание на злобния му тон и заговори сериозно:
— Това е първият ми филм като продуцент и искам да се осъществи на всички равнища. Би ми било приятно да те наема, ако можеш да бъдеш част от екипа. Ако не можеш, казвай го сега.
— И тя ще изиграе сцената с изнасилването? — настоя той, а малките му очи остро проблясваха.
— Да.
— И без никакви шибани дублирани тела?
— Никакви — истината обаче беше, че Ники не бе обсъждала с Лара колко далече е готова да отиде тя.
— Щото ако смята да ми играе примадона — без мен. Но ако ще се вживее цялата в работата — вътре съм.
След като Мик си тръгна, Ники закрачи из къщата. От всички режисьори, с които се бе срещнала, той беше този, когото искаше. Имаше страст и ентусиазъм. Плюс това тя обичаше работата му — филмите му поставяха остри проблеми с истинския стил на деветдесетте години.