Скритата империя
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скритата империя». Краткое содержание книги:
Когато ксеноархеолозите откриват кликиски метод, който може да превръща газови гиганти в нови животворни слънца, хората незабавно изпитват новата технология. Резултатът е катастрофален, защото привидно необитаемите газови гиганти са родни светове на друг извънземен вид — безкрайно могъщите хидроги. Тези същества пращат армади от големи колкото градове бойни кораби с една-единствена цел: да унищожат и последния човек в галактиката.
Гордите светове на човечеството не разбират жестоките реалности на галактиката и сега са изправени пред собствената си гибел.
Преди Реймънд да успее да възрази, тълпата отново го заблъска. Един от хеликоптерите не улучи целта си и хвърли пяна върху полицаите и първите редици зяпачи. Хората се развикаха и заотстъпваха.
Някакъв мъж го сграбчи за ръцете изотзад и го задърпа. Реймънд се опита да се съпротивлява, после усети, че и другата му ръка попада в желязна хватка, макар да бе хлъзгава от пяната. Викът му се изгуби в глъчката.
Трима едри, но невзрачно незабележими мъже го помъкнаха през навалицата към една странична уличка. Реймънд не ги познаваше и не можеше да разчете израженията на мрачните им съсредоточени лица.
— Пуснете ме! — Той ритна с крак и улучи един от мъжете по пищяла, ала той дори не трепна, сякаш под сивия му панталон имаше броня.
До съседната сграда бе паркирана кола с работещ двигател. Реймънд изтръпна от ужас. Не можеше да понесе и това, след като беше видял дома си опожарен и знаеше, че цялото му семейство е загинало в страшната експлозия.
Продължи още по-яростно да се съпротивлява и успя да освободи хлъзгавата си от пяната ръка. Замахна с юмрук, удари в ребрата един от мъжете, ала очевидно го заболя повече от него. Вратата на колата се отвори като гигантска черна паст, очакваща да го погълне.
— Кои сте вие? Пуснете ме! — изкрещя той. — Помощ! — Знаеше, че е безсмислено. Пожарът и спасителната операция заглушаваха всички звуци.
От колата се подаде русокос мъж с леденосини очи.
— Този зашеметител няма да ти остави никакви белези, младежо — със спокоен, почти дружелюбен глас каза той. — Имам разрешение да го използвам, ако се наложи.
Реймънд продължи да се мята и русокосият похитител изпълни заплахата си.
26.
Ческа Перони
КОЛКОТО И удари да им нанасяха външни хора и събития, скитниците винаги отвръщаха и запазваха силата си. Вдъхновявана от тежките условия, скитническата култура процъфтяваше, богата на идеи, някои непрактични или ексцентрични до крайност, други достатъчно изобретателни, за да позволят на независимите кланове да живеят на недостъпни за други хора места.
Скитниците бяха разширили оставената от „Канака“ малка колония в астероидния пояс край червеното джудже. Рандеву беше прекрасна смесица от различни космически естествени среди и жилища от изкорубени астероиди, скален архипелаг около кървавочервена звезда.
Астероидите бяха останки от колабиралата протозвезда, недостатъчно материал, за да се сгъсти в планета. Рандеву бе проектиран с многобройни докове за големи и малки кораби, както и тайни депа за складиране на екти.
Скитниците бяха свикнали със слабата гравитация и облечени в скафандри, прескачаха от скала на скала с помощта на реактивни раници. Някои вътрешни астероиди в купа бяха свързани един с друг с кабели, които се свиваха и отпускаха като лифтове. Слабата слънчева светлина огряваше реактивните мембрани и колектори за слънчев вятър, които осигуряваха достатъчно енергия за селището.
Ческа Перони беше живяла тук през по-голямата част от живота си. Рандеву изобщо не й се струваше странен.
Двете с Ихи Окая седяха в кабинета на говорителката, който се намираше в най-голямата скала на Рандеву. Макар че работата й се изразяваше главно в заглаждане на кланови вражди, отчитане на печалби и проучване на разпространението на ресурси сред пръснатите надалеч едно от друго селища, говорителката също така изслушваше предложения и преценяваше ползите от предлагани нови начинания.
Тези срещи с инженери и кланови плановици бяха най-приятното задължение на Ческа. Всички скитници бяха насърчавани да разработват нови концепции и да обмислят нови методи за експлоатиране на суровини, колкото и странни да изглеждат. Изобретателите усъвършенстваха стандартното оборудване и корабите, придаваха им невероятна ефикасност, далеч надхвърляща постиженията на Ханзата. Пък и в Голямата гъска никога нямаше да научат за тях.
Къдрокосият инженер Елдън Кларин седеше на кресло за слаба гравитация и се опитваше да овладее ентусиазма си, докато Ихи Окая и Ческа разглеждаха красиво начертаните му планове за два нови модела космически кораби. Кларин и неговият екип от специалисти бяха свършили работата си възхитително и той чакаше старата говорителка или да му даде допълнителни препоръки, или да му разреши да осъществи новите си идеи.
Ихи Окая погледна Ческа в очакване да види преценката на протежето си. Младата жена прехапа устни и се съсредоточи.
— Доколкото разбирам, вашата модификация увеличава тласкателната ефективност, намалява разхода на екти…
— Да, да, и в същото време запазваме навигационната точност — прекъсна я Елдън Кларин. — Това беше основният проблем доскоро. — Той погледна двете жени с надеждата, че ще одобрят рационализацията му, после се почеса по къдравата коса, която обгръщаше главата му като ореол.