Нерви
- Автор: Топалов Кирил
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нерви». Краткое содержание книги:
Кирил Топалов, 1989
— Хайде бе, девойки! — и продължи да играе, а Неда подхвърли небрежно, докато промъквахме покрай тях чантите:
— Добре че беше братовчед ми, нали ти казах, че го чакам за Нова година. Скапахме се с тия торби...
— Значи аз съм вашата леля... — промърмори индиферентно седящият срещу него, когото кръстих Рижата брада, без въобще да вдигне поглед от картата, която се готвеше да хвърли.
Мадамата ме погледна разсеяно, а Голямата брада, ;който беше с гръб, хич не се и обърна. Кръстих го така, защото за разлика от другите двама, чиито бради бяха различни по цвят, но почти еднакво подрязани и оформени, неговата глава представляваше огромно валмо от брада и коса, в което беше невъзможно да откриеш къде свършва едното и откъде започва другото. Ето това се казва кош с плява, рекох си, и стегнатото ми сърце изведнъж се поотпусна, добре че не се изсмях с глас. Пусни го само на една веялка и ела гледай какво става — ще хвърчи прахоляк и перушина до второ пришествие. После, когато го видях в лице, разбрах, че особена разлика от това, което изглеждаше и в гръб, няма, само дето във валмото имаше три дупки — за очите и за носа. Даже устата му не се виждаше и тогава за първи път установих, че хората с такива бради ядат като мечки — винаги с максимално раззината уста, за да не си измърлят козината. И тримата си останаха за мен с прозвищата на брадите, които им бях дал, защото до края на нощта никой не нарече никого с някакво име. Обръщаха се помежду си с „девойко“ и „младежо“, така както и Неда ме бе нарекла още на улицата.
Докато приготвяхме, успях да разбера от нея само, че са художници реставратори, обикалят манастирите и църквите из България, а през свободното си време правят дърворезби, които продават — кога чрез фонда на Съюза на художниците, кога частно.
— Значи взимат луди пари — констатирах тихо, като човек, горе-долу запознат с икономическите механизми на частпрома, особено незаконния, а Диана махна с ножа и като се наведе над салама, който режеше, каза още по-тихо:
— Ти ела да видиш какво става, когато напипат някой тузар, който иска вилата или апартаментът му да прилича на копривщенска къща... За един месец изкарват шестица от тотото. Ако не и повече.
Шестица от тотото — това винаги е означавало двайсет хиляди лева и Диана сигурно го каза така, фигуративно, но за всеки случай, понеже по строежите се разпространяваха подобни легенди (къде бях аз и моите въшливи петнайсет лева за цял ден мъкнене на бетон!), реших да проверя:
— Е, чак шестица...
— Казах — ако не и повече! — каза Диана с убедителния тон на знаещ. — Добре че не им се случва всеки ден, иначе от художници и скулптори държавната хазна ще остане без парични знаци.
— Говориш глупости! — сряза я Неда. — Продават си таланта на дребно, за жалки стотинки. А в същото време загиват съкровища на възрожденското изкуство.
— Ще загиват — отвърна Диана ехидно. — За сто лева кой ще тръгне по чукарите да си вади очите..
— Все пак те си ги вадят, нали? — Неда беше почти озлобена, а Диана си имаше винаги готов отговор:
— Вадят ги. Между другото.
— Ще видим! — мрачно изрече Неда някаква закана, чийто смисъл ми стана ясен много по-късно, сега само ми направи поразително впечатление фактът, че от нахаканата грубиянка, за каквато се представи на улицата, сега не бе останала и следа. Тя се караше с Диана като човек, който отговаря поне за половината църкви, манастири и възрожденски къщи из България. Изведнъж се сетих, че въобще не я бях запитал с какво се занимава.
— Ти какво работиш?-я попитах, улеснен от обстоятелството, че точно в този момент Диана бе отишла да обърне ролката на магнетофона.
— Следвам.
— Какво?
— История. По-точно — археология.
— Къде ги изкопа тия? — посочих с глава към Брадите.
— Те ме изкопаха. Това лято, на разкопките в Калиакра. Срути се един пласт и добре че се случиха наблизо. Реставрираха двореца в Балчик и бяха дошли да забършат нещо от нашата бригада. По време на срутването на обекта бяхме само три момичета. Бяха ме отписали... Ти не я слушай Диана, не са чак такива печалбари, обаче наистина им плащат малко, затова от време на време поизчукват нещо странично.. Как иначе? Но ти не се притеснявай, готини момчета са.