Горският храм
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Горският храм». Краткое содержание книги:
В мрака на най-дълбоката древност една жрица дарява любовта си на човек от народа на омразните завоеватели. Един римски воин обръща гръб на почестите и славата, за да послуша сърцето си.
Страшна е съдбата на влюбените, погазили законите на човеците, но обречената им страст полага основите на древна династия, която ще просъществува през вековете. Тя ще дори на света крал Артур — вечния символ на благородство и доблест, който все още чака да удари неговия час — на обвития в мъгли свещен остров Авалон.
В тъмнината Кайлеан проговори тихо:
— И аз чух нещо. Има някой отвън.
— По това време? — Ейлан отново се заслуша, но не можа да чуе нищо освен плясъка на дъждовните капки и тихото съскане на въглените.
Кайлеан я прекъсна бързо:
— Тихо!
После жрицата се смъкна безшумно от одъра и внимателно провери дали резето е на място. Нищо не бе побутнато, но след миг Ейлан чу отново шума, който я беше стреснал насън. Някой натискаше вратата отвън, резето се огъваше и изпукваше от време на време.
Ейлан затрепери. От малка слушаше разкази за морските разбойници, но Досега винаги бе живяла на сигурно място, в големия дом на Бендейгид, охранявана от въоръжени мъже, които служеха на баща й. А тук двамата прислужници, които помагаха в стопанството, спяха в друга, по-малка къща наблизо, Докато жилищата, в които живееха хората на Родри, бяха разпилени из хълмовете.
— Ставай и се обличай колкото е възможно по-бързо — прошепна Кайлеан. Вратата се разтърси отново и Ейлан се подчини, треперейки.
— Татко винаги ми е казвал, че ако дойдат разбойници, трябва да бягаме към гората…
— Това няма да ни свърши работа сега. Навън продължава да вали като из ведро, а Майри е още много слаба след раждането — промърмори Кайлеан. Чакай малко.
Вратата изпука по-силно. Този, който напираше да влезе, вече блъскаше с все сила. Майри се събуди и промънка нещо. В същия миг Кайлеан, вече напълно облечена, притисна ръка върху устните й.
— Не издавай звук, ако държиш на живота си и на живота на децата си — Майри кимна задъхано, а бебето, за щастие, продължаваше да спи.
— Дали да не се скрием в ямата за провизии? — прошепна Ейлан. Вратата се тресеше от удари. Които и да бяха хората отвън, явно бяха твърдо решени да влязат.
Кайлеан каза все така тихо:
— Стой тук, и каквото и да се случи, недей да пищиш.
Майри възкликна изумено, когато забеляза, че жрицата отива при вратата и се кани да вдигне резето. Жрицата изсъска:
— Ти ли ще сковеш после нова врата? Защото аз не мога!
В мига, когато резето падна, Кайлеан отскочи назад и вратата се блъсна в стената. Дузина мъже влетяха в стаята, сякаш довяни от вихрушката, но в същия миг Кайлеан произнесе с висок и рязък глас някаква дума и те се спряха като вкаменени. Бяха огромни мъже, с дълги, неподрязани бради и коси, разпилени по раменете, облечени в необработени дивечови кожи, с наметала от груба вълна над туники на пъстри квадрати — още по-пъстри от тези, които бяха обичайно облекло на британците. В сравнение с тях Кайлеан изглеждаше стройна и тъничка като върбова пръчка. Тъмните й коси я покриваха до кръста. Свободно падащата тъмносиня роба се развяваше на вятъра, нахлул през отворената врата. Веещата се роба бе единственото нещо по нея, което се движеше — иначе жената можеше да мине за издялана от камък.
Майри се сгуши на топка под завивките, притиснала към себе си бебето. Един от мъжете се засмя и каза нещо. Ейлан не спираше да трепери. Искаше й се да последва примера на Майри, но не можеше да помръдне и пръст.
Кайлеан отново извика нещо — с ясен, звънтящ като камбана глас — и отстъпи крачка назад към огнището. Мъжете я гледаха като хипнотизирани. Кайлеан коленичи и изведнъж зарови ръце в жарта. После скочи и докато нападателите се осъзнаят, започна да хвърля цели шепи въглени върху им, без да спира да крещи на някакъв незнаен език. Разбойниците започнаха да проклинат и заотстъпваха, сетне хукнаха един през друг навън, ругаейки на непознат за Ейлан диалект.
Жрицата ги сподири със смях и извика още нещо. Гласът й прозвуча като писъка на сокол, връхлитащ върху жертвата си. Сетне хлопна отново вратата, воят на вятъра стихна и отново бяха сами.
Кайлеан се отпусна със сетни сили на едно столче близо до огъня. Ейлан продължаваше да трепери така, че едва говореше, попита:
— Какви бяха тези хора?
— Разбойници — всякакви, от кол и въже. Мисля, че повечето бяха от Севера, но имаше и такива от моята родна земя. Срам ме е, като ги гледам! Да, аз съм от Ериу. Лианон ме доведе по вашите земи.
Тя стана и се зае да бърше пода от дъждовната вода.
Ейлан не преставаше да разпитва:
— Какво им каза?
— Казах им, че съм жена-друид — bean-drui на нашия език, и че посегнат ли на мен или на някоя от сестрите ми, ще ги прокълна със силата на водата и огъня. При това успях да ги убедя, че имам власт да го сторя — Кайлеан протегна ръце и Ейлан видя, че тънките й пръсти са бели, без каквито и да било следи от изгаряне. Дали не сънуваше? После се сети за нещо и отново попита: