Тази нощ и завинаги
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тази нощ и завинаги». Краткое содержание книги:
— Твърде много. Щом влезеш в някоя стая, всички погледи се приковават в теб, включително и моят.
Кейси се разсмя и тръсна глава.
— Имаш въображение на писател, Джордан.
— И на мъж — измърмори той. — Не мога да те изхвърля от ума си.
Вдигна очи и се взря в него, забравила за музиката и за хората, които се движеха край тях.
— А искаш ли? — Не можеше да откъсне поглед от нея.
— Не знам. — Не успяваше да мисли трезво, когато бе в ръцете му, притисната към него. — А бих искал. Достатъчно ли е, ако ти кажа, че никоя друга жена не е била толкова важна за мен, колкото си ти?
Беше предпазлива стъпка и Кейси не настоя повече. Докосна леко с пръсти лицето му.
— Достатъчно е, Джордан.
През цялата вечер Кейси изобщо не остана сама. Събуждаше интерес, където и да отидеше. С удоволствие отговаряше на зададените й въпроси и подхранваше флиртовете. Изисканата обстановка и блясък й доставяха същото удоволствие, както и разходка до киното на ъгъла. Пуканки с масло или шампанско, всичко това е част от живота.
— Мис Уайът!
Кейси отклони вниманието си от разговора с един любител на яхтите и неговата съпруга и се усмихна на Хари Роудс.
— Здравей, Хари. Радвам се да те видя.
— И аз се радвам да те видя отново. Изглеждаш чудесно.
— Ти също — докосна ревера на фрака му и той се прокашля неловко.
— Исках да ти кажа с какво удоволствие прочетох книгата, която ми даде.
— Радвам се, Хари. — Има приятно лице, помисли си тя. Джордан е късметлия, че има такъв приятел.
— Знаеш ли, упражнявах се и се каня да те предизвикам да изиграем още една игра на билярд.
— Ще ми бъде приятно — усмихна се още по-широко тя. — Този път трябва да опитаме с осем топки.
— Мис Уайът… Катлийн… Кейси — реши накрая, насърчен от усмивката й. — Нали така те нарича Джордан?
— И всичките ми приятели.
Той докосна нервно очилата си и й се усмихна. Очите му са добри, помисли си Кейси, също като на умното малко мече, на което й напомняше.
— Кейси, предполагам, че няма да посмееш да излезеш на дансинга с един изкуфял стар професор.
— Не виждам такъв — остави чашата си тя и му предложи ръката си. — Но с удоволствие ще танцувам с теб, Хари.
— Джордан е голям късметлия, че успя да те открие — каза й той, докато се насочваха към дансинга.
— Но нали ти беше този, който ме откри, Хари?
— Тогава трябва да съм доволен от себе си. — Харесваше му трапчинката в ъгълчето на устните й и начинът, по който косата й се виеше свободно около лицето. Приличаше по малко на сираче и на морска сирена. — Надявам се, че Джордан те оценява.
— Той е много добър, нали? Добър, обичлив и внимателен.
— Много обичаше брат си, трябва да знаеш — въздъхна Хари. — Бяха много близки. Алън, баща му, ми беше много скъп приятел. Умря преди много години, а Биатрис никога не е била особено майчински настроена. Най-добрата домакиня, която познавам — добави той, — но просто не е създадена за майка. Момчетата бяха страхотна двойка. Малко буйни от време на време, но…
— Буйни? — прекъсна го изненадано със смях Кейси. — Джордан?
— И той си имаше своите моменти, скъпа. — Хари си припомни някои подробности, но реши, че ще бъде по-дискретно да не ги споменава. — Беше му много тежко, когато загуби брат си. Бяха близнаци.
— Не го знаех. — Да загубиш брат е наистина много тежко, но да загубиш близнак е все едно да загубиш част от теб самия, помисли си тя. — Никога не е говорил с мен за това.
— След смъртта му той се затвори в себе си. Едва напоследък забелязах вратите леко да се открехват отново. — Хари погледна надолу към Кейси. — Заслугата е твоя. Ти много държиш на него, нали?
Кейси посрещна погледа му открито.
— Влюбена съм в него.
Хари кимна — вече не се изненадваше от откровеността й.
— Имаше нужда от някой като теб, който отново да върне живеца у него. Ако не внимава, може да се превърне в закоравял стар ерген като мен.
— Ти си приятен мъж, Хари. — Музиката спря и Кейси го целуна по бузата, като го задържа за момент.
— Какво е това? — приближи се до тях Джордан и преметна ръка през раменете на Кейси. — Само за момент да се обърна и ти се умилкваш около дамата ми. Мислех, че мога да разчитам на теб, Хари.
Хари се изчерви.
— Не и за тази дама, момчето ми. И аз участвам в състезанието. Освен това още не съм загубил тренинг — обяви той, преди да се оттегли.
— Какво си му сторила? — озадачено се загледа след важно пристъпващия си приятел Джордан. — Мисля, че говори сериозно.
— Определено се надявам, че е така — привлече обратно вниманието му към себе си Кейси. — Да не би да ревнуваш? Ще бъде чудесен коледен подарък, Джордан.