Вавилон 17

Кайбирийският звездолет едва забележимо се местеше по екрана.

— Може би ще ви стане по-ясно, ако ви кажа следното: известни са девет разумни раси. Всички са разпространени толкова, колкото и ние. Всички са технически развити и имат сложна икономика. Седем от тях са въвлечени във война и въпреки това рядко се срещаме. Толкова рядко, че и опитен капитан като Джебъл не може да ги познае, когато ги види. Искате ли да ви кажа защо е така?

— Защо?

— Поради несъвместимостта на комуникационните средства. Да вземем за пример кайбирийците. Имат достатъчно знания, за да накарат яйцевидните си кораби да сноват между звездите. Те нямат думи за „дом“, „жилище“ и „домашно огнище“. Например изречението: „Трябва да защитаваме своите семейства и домове.“ Помня, че когато подготвяхме договора с тях в Съда на Външните Светове ни потрябваха четиридесет и пет минути, за да кажем тази фраза на кайбирийски език. Цялата им култура е изградена на температурните промени. Цяло щастие е, че знаеха какво е това семейство — освен хората те са единствените, които създават семейства. Но що се касае до думата „дом“… Преводачите ни се спряха на следното описание: „… Помещение, което създава температурна разлика с околната среда с такова количество градуси, което прави възможно организма да съществува при деветдесет и осем цяло и шест десети градуса по стоградусовата скала; същото помещение е способно да понижи температурата през горещия сезон и да я повиши през студения; това е помещение, където има условия да се запази органичната храна, а също да се загрее тя до температурата на кипяща вода, за да се приведе вкуса в съответствие с желанията и потребностите на обитателите на помещението, които поради милионите смени на горещи и студени сезони са се приспособили към резките промени на температурата…“ и така нататък. В крайна сметка успяхме да им създадем някаква представа за това какво е „дом“ и защо трябва да се защитава. Когато им обяснихме принципното устройство на климатичните инсталации и централното отопление, нещата потръгнаха. Спомням си още един случай… В Съда на Външните Светове имаше огромна централа за преработване на слънчева енергия. Възможно е един кайбириец да мине през централата и след това да я опише на друг, който никога не я е виждал толкова точно, че вторият да създаде нейно точно копие, като спази дори и цвета на стените. Точно това се случи, защото решиха, че сме изобретили нещо ценно и искаха да го изпробват сами. В това описание бяха указани всички детайли с най-точните им размери. И всичко бе описано с девет думи! Девет малки думи…