Пясъците на времето
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юрий Михайлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пясъците на времето». Краткое содержание книги:
— Какви са били родителите ми, Меган?
— А-а. Баща ти беше хитър крадец на бижута. Посред нощ той проникна в един хотел през покрива, за да открадне диамант, който принадлежеше на една известна актриса. Е, точно когато си слагаше диаманта в джоба, актрисата се събуди, светна лампата и го видя.
— Повика ли полиция?
— Не. Той беше много красив.
— Какво се случи след това?
— Те се влюбиха и се ожениха. След това се роди ти.
— Но защо са ме изпратили в сиропиталище? Не са ли ме обичали?
Това беше винаги най-трудната част.
— Обичаха те, разбира се. Но… добре… отидоха на ски в Швейцария, където загинаха от една ужасна лавина…
— Какво значи „ужасна лавина“?
— Това е, когато голяма купчина сняг внезапно пада и те погребва.
— И тогава баща ми и майка ми са загинали?
— Да. И последните им думи бяха, че те обичат. Но нямаше кой да се грижи за теб, затова те изпратиха тук.
Както и другите, Меган искаше да знае, какви са били родителите й. Вечер заспиваше, съчинявайки си истории.
„Баща ми е бил войник в Гражданската война. Бил е капитан, много смел. Ранили са го в една битка и майка ми е била сестрата, която се е грижела за него. Оженили са се и той се е върнал на фронта, където е загинал. Майка ми е била твърде бедна, за да се грижи за мен и затова ме е оставила във фермата. Това съкрушило сърцето й.“
И тя плачеше от съжаление за смелия си загинал баща и безутешната си майка.
Или:
„Баща ми е бил бикоборец. Бил е един от най-големите матадори. Всички са го обожавали. Майка ми е била красива танцьорка на фламенко. Оженили са се, но той е бил убит от един грамаден, опасен бик. Майка ми е била принудена да ме изостави.“
Или:
„Баща ми е бил умен шпионин от чужда страна…“
Фантазиите нямаха край.
В сиропиталището имаше тридесет деца, от изоставени новородени до четиринадесетгодишни. Повечето от тях бяха испанчета, но имаше и деца от няколко страни и Меган научи няколко езика. Тя спеше в обща спалня с десетина други момичета. Шепнешком се водеха среднощни разговори за кукли и дрехи, а когато започнаха да порастват, и за секс. Това скоро стана главна тема на разговорите.
— Казват, че много боляло.
— Не ме интересува. Не мога повече да чакам.
— Ще се омъжа, но никога няма да позволя на мъжа си да го стори с мен. Мисля, че е срамно.
Една нощ когато всички спяха, Примо Конде, едно от по-големите момчета в сиропиталището, се промъкна в спалнята на момичетата. Застана до леглото на Меган.
— Меган — прошепна той.
Тя веднага се събуди.
— Примо? Какво има?
Той хълцаше уплашен.
— Мога ли да легна при тебе?
— Да, но пази тишина.
Примо бе на тринадесет години, както и Меган, но беше дребен за възрастта си и другите деца го тормозеха. Страдаше от ужасни кошмари и се будеше посред нощ, викайки. Децата го измъчваха, Но Меган винаги го защитаваше.
Примо легна до нея и тя усети сълзите по бузите му. Притисна го в прегръдките си.
— Спокойно, нищо няма — прошепна тя. — Всичко е наред.
Тя го залюля нежно и хълцанията му намаляха. Тялото му бе притиснато към нейното и тя усети нарастващата му възбуда.
— Примо…
— Съжалявам. Аз… не мога да се въздържа.
Притискаше се към нея в ерекция.
— Обичам те, Меган. Ти си единствената, на която държа в целия свят.
— Ти още не си бил всред света.
— Моля ти се, не ми се подигравай.
— Не ти се подигравам.
— Нямам никого освен теб.
— Зная.
— Обичам те.
— Аз също те обичам, Примо.
— Меган… би ли ми разрешила да правя любов с теб? Моля те.
— Не.
Последва тишина.
— Съжалявам, че те обезпокоих. Ще се върна в леглото си.
Гласът му бе изпълнен с болка. Надигна се да си ходи.
— Почакай. — Меган го притискаше плътно, стремейки се да облекчи страданието му, като сама се почувства възбудена. — Примо, аз… не мога да ти позволя да правиш любов с мен, но мога да направя нещо, за да се почувстваш по-добре. Искаш ли?
— Да — промърмори той.
Примо носеше пижама. Меган дръпна връвчицата, която държеше панталона на пижамата и бръкна в нея. „Той е мъж“ — помисли тя.
Хвана го нежно с ръка и започна да го гали. Примо застена и каза:
— О, чувствам се чудесно. — И минута по-късно каза: — Господи, обичам те, Меган.