Способен ученик (Лятото на покварата)

През същата година Дюсандър пушеше умерено, пиеше бърбън „Старо време“ и гледаше телевизия. Тод се отби веднъж за малко, но разговорът им ставаше все по-скучен. Те се разделиха. Дюсандър отпразнува седемдесет и деветия си рожден ден, а през същата година Тод навърши шестнайсет. Дюсандър отбеляза, че шестнайсет години е най-хубавата възраст в живота на един младеж, четирийсет и една — най-добрата възраст за мъжа, а седемдесет и девет е най-хубавата възраст за един стар човек. Тод кимна вежливо. Дюсандър си беше подпийнал и дрънкаше така, че на Тод му стана съвсем неудобно.

Дюсандър обработи двама пияници през учебната 1976–77 година на Тод. Вторият беше по-жизнен, отколкото изглеждаше. Макар и пиян-залян от пиенето на Дюсандър, той се кандилкаше из кухнята с дръжката на ножа за пържоли, която стърчеше от долната част на шията му, и кръвта шуртеше по гърдите му и по пода. След две несигурни обиколки на кухнята пияницата откри повторно предния коридор и едва не избяга от къщата.

Дюсандър стоеше в кухнята облещил очи, поразен и невярващ, гледаше как пияницата се насочва с рев и пъхтене към вратата, като се отблъсваше ту от едната, ту от другата стена на коридора и събаряше на пода скъпите репродукции на Къриър и Айвс. Той продължаваше да стои като парализиран, докато пияницата започна да търси дръжката на вратата. Тогава Дюсандър прекоси стаята, дръпна чекмеджето за приборите и измъкна вилицата за месото. Той изтича към коридора с вилицата, като я държеше пред себе си, и я заби в гърба на пияницата.

Дюсандър постоя запъхтян над него, а сърцето му блъскаше застрашително, блъскаше като сърцето на жертвата, получила сърдечен пристъп в телевизионната програма в събота вечер „Непредвиден случай“, която той толкова харесваше! Най-подир то се успокои, възстанови нормалния си ритъм и той разбра, че ще се оправи.