Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Черният дом
Черният дом - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Черният дом

Электронная книга - «Черният дом». Краткое содержание книги:

Изминали са двайсет години от одисеята за търсенето на Талисмана. Джак Сойер — прочут детектив от отдел „Убийства“ в Лосанджелиската полиция, внезапно напуска работа. Причината е спомен от миналото, което напълно се е заличило от паметта му. Той се преселва в тихо градче, търсейки уединение и спокойствие. Когато в града започва да вилнее убиец-психопат, началникът на полицията се обръща за помощ към Джак. Против волята си Сойер е въвлечен в разследването. Ще намери ли сили да се противопостави на злото, което дебне в страховития Черен дом, намиращ се в дълбините на неизбродната гора?
1 ... 45 46 47 48 49 50 51 52 53 ... 297
Перейти на страницу:

Именно благодарение на гениалното си ухо Хенри разкри голямата тайна на Джак, ревниво пазена от целия свят — за мястото на Лили Кавано Сойер, „Лили Кавано“ в неговия живот. Скоро след като Дейл ги запозна, те се сприятелиха, което изненада и двамата. Взаимно запълваха огромната празнота на самотата и почти всяка вечер се събираха да вечерят, да слушат музика и да водят задълбочени разговори на най-разнообразни теми. Понякога Джак гостуваше на Хенри в ексцентричния му дом, друг път го взимаше с колата и го водеше в дома си. След шест-седем месеца му хрумна да предложи на новия си приятел да четат на глас книги, избрани по взаимно съгласие.

— О-хо, страхотна идея! — прие Хенри. — Какво ще кажеш да започнем с някое изчанчено криминале?

Отначало четяха Честър Хаймс и Чарлс Уилфърд, после преминаха на съвременни романи, пребориха се със С. Дж. Пърлман и Джеймс Търбър и окуражени от успеха, се впуснаха да изследват внушителните титани на белетристиката Форд Мадокс Форд и Владимир Набоков. (Даваха си ясна сметка, че Марсел Пруст тепърва предстои, но Пруст можеше да почака — най-напред смятаха да се захванат със „Студеният дом“.)

Една вечер, като привършиха поредния откъс от „Добрия войник“ на Форд, Хенри се прокашля и изтърси:

— Дейл ми каза, че родителите ти са били в шоубизнеса.

— Точно така.

— Не че искам да си пъхам носа, но имаш ли нещо против да ти задам няколко въпроса? Можеш да ми отговаряш с „да“ или „не“.

Джак се разтревожи.

— Какво има, Хенри?

— Искам да разбера дали съм прав за едно нещо.

— Казвай.

— Родителите ти са работили в различни сфери на този бизнес, нали?

— Хм.

— Единият се е занимавал с деловите въпроси, другият е бил изпълнител, нали?

— Хм.

— Майка ти актриса ли беше?

— Ъ-хъ.

— При това доста известна актриса. Така и не получи признанието, което заслужаваше, но засне стотици Филми през петдесетте и докъм средата на шейсетте години, а в края на кариерата си получи „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля.

— Хенри, откъде…

— Мълчи сега. Остави ме да се насладя на момента. Ти си син на Лили Кавано. Това е прекрасно. Малцина си даваха сметка колко е талантлива. С всеки следващ Филм издигаше на нова висота образите, които пресъздаваше — безстрашни девойки, дръзки барманки и миловидни госпожички с пищови в дамските чантички. Красива, умна, смела и непретенциозна, тя умееше изцяло да се вживее в ролята и да предаде образа с поразителна убедителност. Беше сто пъти по-добра от всички, които я заобикаляха. — Хенри…

— За някои от Филмите й бе написана страхотна музика. Сещаш ли се за „Изгубено лято“ — музиката е на Джони Мандъл10. Върховно!

— Хенри, как…

— Ти ми го каза — как иначе бих могъл да разбера? По-скоро особеностите на говора ти те издадоха. Произнасяш р-то по много характерен начин и „накъдряш“ останалите съгласни, а интонацията ти има много интересен каданс.

— Каданс, казваш.

— Тъй вярно. Има особен вътрешен ритъм, нещо като перкусия в бекграунда. Като четяхме „Добрия войник“, през цялото време се опитвах да си спомня откъде ми е познат този говор. Тъкмо да се сетя, и ми се изплъзваше. Едва преди няколко дни ми просветна. Лили Кавано. Не можеш да ме виниш, задето исках да разбера дали съм бил прав.

— Да те виня ли? И през ум не ми минава. Твърде съм смаян, за да те виня, но като се поокопитя, ще видим.

— Няма да кажа на никого. Напълно те разбирам — не искаш хората като те видят, първата им мисъл да е: „А, това е синът на Лили Кавано.“

Хенри Лейдън наистина има гениално ухо и туйто.

* * *

Пикапът пътува през Френч Ландинг и в купето кънти такава дандания, че да се разговаря е напълно невъзможно. Дъртиспърм изтезават захаросаната песничка на „Сюприймс“ по най-зверски начин, сякаш искат да прогорят дупка в марицпанения й пълнеж. Хенри, който само преди миг е обявил, че ненавижда подобни парчета, се е отпуснал на седалката с вирнати на таблото колене, опира брадичка на долепените си длани и лицето му грее в щастлива усмивка. Магазините на Чейс Стрийт са отворени и на ъгловите места за паркиране вече са спрели пет-шест коли.

вернуться

10

Американски джаз и суинг музикант, автор на Филмова музика. (р. 1925). — Б.пр.

1 ... 45 46 47 48 49 50 51 52 53 ... 297
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)