Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)
- Автор: Пикуль Валентин Саввич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Пенева-Павлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)». Краткое содержание книги:
Е, какво пък? И защо да не се пошляят?
Часовниците в рубките фиксираха времето — 17:10. Ескадрата лежеше разгъната в боен ред, когато от рум-бовете откъм норд-ост величаво изникна напряко на нея внушителната армада на противника и сигналчиците с истерични викове започнаха да съобщават:
— Начело е „Миказа“ под флага на Того… „Сикашима“, „Асахи“, „Фуджи“… ясно виждам „Нисин“ и „Касуга“…
370 оръдия на Того се издигаха срещу 300 руски ствола. Стройните килватерни колони на Того потискаха (и това е безспорно). Едновременно с това „Чин Йен“ започна да обръща крилото на японската ескадра, сякаш отрязвайки корабите на Витгефт от бреговите укрепления на Квантун. На флагманския мостик цареше вълнение:
— Дявол да го вземе! Събрал е всички… даже и този „Чин Йен“, желязна развалина от времето на старата императрица Цъси…
Винаги е страшен моментът на сближаване на ескадрите, които приличат на сгъстена енергия за предстоящия бой. Нашите матроси край оръдията набързо дояждаха последните сандвичи, без да откъсват очи от прицела:
— Ах, неговата мама! Сега, братлета, ще ни подредят…
Доложиха на Витгефт броя на вражеските миноносци:
— Того има тридесет, срещу наши осем… Часът: 18:50. „Цесаревич“ под флага на Витгефт зави обратно и взе курс по посока на Порт Артур. В блещукащия полумрак на догарящия ден мателотите послушно следваха флагмана… Напрежението се смени с отчаяние:
— Да няма грешка? Защо завиваме обратно? Витгефт избягна боя, считайки, че превъзходството на противника не му позволява да приеме предизвикателството. Завоят на 16 румба, отвеждащ ескадрата в задръстените с боклуци басейни на Порт Артур, беше възприет като проклятие, като безпощадна присъда:
— Край! Предадоха ни… а сега ни остава само смъртта.
Часът: 21:35. Ескадрата вече влизаше в рейда, когато изтрещя взрив — броненосецът „Севастопол“ се натъкна на мина.
— Ето ви и резолюцията на Того, с печат от дявола!
Того хвърли в атака миноносците, но ги разгониха с ожесточен огън. Четири вражески кораба загинаха. На сутринта целият бряг беше осеян с моряшки тела. На един от труповете намериха бележка: „Внимание! Аз съм син на адмирал Того.“ Вилхелм Карлович отново седна в кабинета, пишейки отговор до наместника: „Излязох в морето не за показ… Обстоятелствата наложиха моето завръщане, за да избягна ненужни загуби.“
На канцеларската плахост на Витгефт адмирал Того противопостави своя безпощаден военен деспотизъм, абсолютно лишен от чувството за страх да носи лична отговорност за поражението. Той изпращаше ескадрата на смърт, но при това не се страхуваше и от своята гибел. В случай на поражение (а това можеше да се допусне) той винаги имаше достоен изход — харакири!
В мукденския дворец Алексеев прочете телеграмата на Витгефт за завръщането на ескадрата в Порт Артур и вбесен, пречупи като кибритена клечка дебелия зелен молив:
— Стара страхлива баба!
Витгефт получи указание незабавно да подготви ескадрата за нов пробив към Владивосток.
— От днес нататък — реши Витгефт — без личното разпореждане на негово императорско величество няма да мръдна ескадрата нито на педя от Порт Артур… Не ми разправяйте за успехите на владивостокските крайцери! Ами не може, дявол да го вземе, да се сравняват силите на Камимура със силите на ескадрата на самия Того…
Какво още може да се добави към това? Ами нищо.
— Вицеадмирал Скридлов научи за завръщането на ескадрата в Порт Артур едва на втория ден, 12 юни. Той отряза парче сьомга и го посоли.
— Е, какво да се прави? — попита той Безобразов. — Наместникът опищя телеграфа, изисквайки от нас активност. Но сега моментът на нашата активност съвсем не се вписва в хронологията за активността на Вил-хелм Карлович… Помолих наместника да ми даде дванадесет дни, за да си починат екипажите, а през това време ще направим оглед на машините. Но… Прочети сам!
Алексеев заповядваше: „Смятам за навременно незабавно да се изпрати отрядът крайцери в Японско море за действия върху комуникациите на неприятеля.“ Наместникът изискваше от крайцерите засилена оперативност, при това Витгефт трябваше да повтори опита си за пробив на ескадрата към Владивосток. А в случай че крайцерите се срещнат с портартурската ескадра, Безобразов трябваше да вдигне на нея своя адмиралски флаг.
— На Витгефт ще му се наложи своя флаг… да го свали!
Скридлов явно беше пресолил своята сьомга.
— Този път — каза той, дъвчейки — трябва да се вземат толкова въглища, че крайцерите да стигнат на юг от Цушима…