Никол

— Не съм искала мнението ви. Вие сте тук, за да изпълнявате нарежданията ми. Това е! А сега за закуската. Ще искам от вас да се сервира закуска в трапезарията точно в 11 часа. За мене кана шоколад, три части сметана и една част мляко. Към него ще искам само няколко тартички, от тези, които сервирахте снощи за десерт. Обедът да бъде сервиран в дванадесет и половина и…

— Искате да кажете — прекъсна я Маги безцеремонно, — че с тази дузина тартички ще можете да издържите цял час? — Тя развърза престилката си и я хвърли върху кухненската маса. — Искам аз да поговоря с Клей, да разбера що за птица сте! — Тя тръгна към вратата, като избута Бианка от пътя си.

— Аз съм господарката на тази плантация — заяви Бианка, като вирна глава. — Аз ви давам работа.

— Аз работя за Клей и съпругата му, а вие, слава тебе господи, не сте никаква.

— Безсрамно същество! Ще се погрижа Клейтън да ви изгони за тези думи!

— Аз мога да си ида и сама — каза Маги и тръгна към нивите. Намери Клей под навесите, където се сушеха дългите низи е тютюневи листа.

— Искам да поговоря с тебе! — каза възбудено тя.

През всичките тези години, през които Маги бе работила за семейство Армстронг, никой никога не бе имал и най-малък повод да бъде недоволен от нейната работа. Тя винаги говореше открито — каквото й бе на сърцето, това й бе на устата. Колко неща бяха направени в плантацията все по нейно настояване. Щом Маги предложеше нещо, то положително щеше да е полезно.

Клейтън правеше напразни опити да изчисти ръцете си от черната тютюнева смола.

— Какво те е ядосало чак толкова? Пак ли се запуши коминът?

— Този път е много по-лошо от онзи проклет комин. Коя е тази жена?

Клей я погледна недоумяващо.

— Пристига ми сутринта в кухнята и започва с това, че искала да й се подчиняваме. Закуската трябвало да й се сервира в трапезарията. Тя какво си въобразява? Вижте ни колко сме префинени, ние не можем да закусваме като всички останали в кухнята.

Клей хвърли гневно изцапаната кърпа, с която търкаше ръцете си.

— О, Маги! Била си в Англия и знаеш, че благородните люде там не ядат в кухнята. Та и у нас повечето плантатори не го правят! Струва ми се, че това не е чак толкова страшно. Може би за всички ни ще е по-добре, ако се понаучим на по-изискани маниери.

— Изискани маниери! — изкриви лице Маги. — Тази жена и изискани маниери! — Тя млъкна, пое въздух и продължи вече по-кротко: — Клей, слънчице, от дете те зная! Какви ги вършиш?! Женен си за най-сладкото същество на земята, а я остави да ти избяга. Отиде да живее чак отвъд реката. А сега довеждаш в къщата тази наперена финтифлюшка, само защото прилича дяволски на Бет… — Маги сложи ръка на рамото му. — Зная, че ги обичаше и двамата, но не можеш да ги върнеш.

Клей я гледаше гневно. С всеки миг лицето му ставаше все по-мрачно. Той извърна лице.

— Ти си гледай своите работи! И изпълни онова, което иска Бианка.

Той тръгна с високо вдигната глава, като че искаше да скрие под широкополата си шапка безкрайната болка в очите си.