Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
– Всичко това ми е ясно – възрази Ерика. – Вземи си отпуск. Замини в чужбина, излежавай се на някой южен плаж един месец. Запознай се с любовните навици на испанките. Разпусни. Замини за Сандхамн и гледай вълните.
– А когато се върна, нищо няма да се е променило. Венерстрьом ще смаже „Милениум“. Знаеш го. Единственото, което би могло да го спре, е ако открием някакъв коз срещу него.
– И ти мислиш, че той се крие в Хедестад.
– Прегледах изрезките от вестниците. Венерстрьом е работил за концерна „Вангер“ от 1969 до 1972 година. Бил е част от екипа на директора и е отговарял за стратегическите инвестиции. Напуска много бързо. Не можем да изключим възможността Хенрик Вангер да има някаква информация за него.
– Да, но дори и да е извършил нещо преди трийсет години, ще бъде много трудно да го докажем днес.
– Хенрик Вангер обеща да даде интервю и да разкаже каквото знае. Той е обсебен от изчезналата си роднина, изглежда, само това го интересува. И ако се наложи в нейно име да унищожи Венерстрьом, то има голяма вероятност да го направи. Така че ние в никакъв случай не трябва да пропуснем тази възможност – той е първият, който изрази готовност да сподели факти, открито уличаващи Венерстрьом.
– Дори и да се върнеш с доказателства, че Венерстрьом е удушил момичето, пак няма да можем да ги използваме. Поне не и след толкова много време. Той ще ни разбие в съда.
– Тази мисъл ми мина през ума, но, уви – той е следвал в Икономическия университет и няма никакво отношение към компанията „Вангер“ по времето, когато момичето изчезва.
Микаел направи пауза.
– Ерика, аз няма да напусна „Милениум“, но е важно в очите на хората да изглежда така. Вие с Кристер трябва да продължите да движите вестника. Ако можете… Ако ви се отвори възможност да сключите мир с Венерстрьом, направете го. Това обаче няма да се случи, ако аз все още работя там.
– Добре, признавам, че положението е доста напечено, но според мен се хващаш за Хедестам като удавник за сламка.
– Имаш ли по-добра идея?
Ерика вдигна рамене.
– В момента трябва да се заемем да издирваме източници на информация. Да започнем да градим историята отначало. И този път да го направим както трябва.
– Рики, с тази история е свършено.
Ерика подпря отчаяно глава с ръце. В началото, след като заговори, не искаше да поглежда Микаел в очите.
– Адски съм ти ядосана. Не защото историята ти не бе достоверна, аз те подкрепих в желанието ти да я публикуваш. Не и защото напускаш поста на отговорен редактор – това е умно решение при дадените обстоятелства. Приемам дори желанието ти да го представим като разкол или битка за надмощие между мен и теб. Разбирам логиката ти – искаш да накараш Венерстрьом да вярва, че аз съм безвредна глупачка и именно ти си заплахата.
Тя направи пауза и го погледна решително в очите.
– Но мисля, че бъркаш. Венерстрьом няма да се хване на този блъф. Той ще продължи с опитите да унищожи „Милениум“. Единствената разлика е, че от този момент нататък аз сама ще трябва да се боря с него и ти много добре знаеш, че ще си ми необходим както никога преди в редакцията. Добре, нямам нищо против да воювам с Венерстрьом, но съм бясна, че напускаш кораба без причина. Напускаш ни в най-трудния момент.
Микаел протегна ръка и я погали по косата.
– Ти не си сама. Имаш подкрепата на Кристер и цялата редакция.
– Не и на Яне Далман. Между другото, мисля, че назначаването му бе грешка. Той е способен, но ползата от него е по-малка от вредата, която нанася. Цяла есен не спря да злорадства. Не знам дали се надява да получи твоето място, или просто не се вписва в редакцията.
– Страхувам се, че си права – отвърна Микаел.
– Какво да правя тогава? Да го уволня ли?
– Ерика, ти си главен редактор и мажоритарен собственик на „Милениум“. Ако се налага да го уволниш, действай.
– Никога досега не сме освобождавали никого, Мике. А ти ми прехвърляш отговорността и за това решение. Вече не ходя с удоволствие на работа.
В този миг Кристер Малм внезапно се изправи.
– Ако искаш да хванеш влака, трябва да побързаме.
Ерика се опита да протестира, но той вдигна ръка.
– Почакай, Ерика. Ти ме попита какво мисля. Според мен ситуацията е адски заплетена. Но ако Микаел казва истината и действително е на ръба на силите си, то тогава трябва да замине заради самия себе си. Дължим му го.
И Ерика, и Микаел се обърнаха изненадани към Кристер, който гледаше смутено Микаел.