Безмълвният ангел
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безмълвният ангел». Краткое содержание книги:
Двайсет и една годишната Хариет отскоро работи като рентгенов лаборант и се справя сама с живота.
Не обръща внимание на предупрежденията на баща си, че „само глупаци и леки жени живеят в «Кингс Крос»“ — квартал с лоша слава. Именно там тя среща странни и чудати хора като хазяйката си и нейната дъщеря Фло. Госпожа Делвекио Шварц прави хороскопи, хвърля карти Таро и предсказва бъдещето с кристално кълбо. Ала истинската й връзка с невидимия свят е малката Фло — безмълвният ангел, който пленява завинаги сърцето на Хариет.
Докато трупа опит за мъжете, любовта и картите Таро, Хариет открива, че да следваш сърцето си невинаги е лесно. А да защитиш най-скъпите си хора може да бъде по-трудно от всичко.
Завладяващ роман за енергията и страстта на едно отминало време!
— Не — отговорих, като се молех наум да престане да си прави шеги с Харолд.
— Когато задникът ти е прекалено близо до земята, се казва, че страдаш от патешката болест — обясни тя и се изправи на крака. — Ела, Харолд, хайде да видим за какво става въпрос.
Знаех, че е безсмислено да настоявам Фло да излезе от скривалището си. Харолд сигурно щеше да се върне и по необясними причини Фло знаеше това. Тя имаше изключително фини възприятия.
Четох някъде, че подобно явление било изследвано. Проклетият Харолд! Това си бе чисто тактическа маневра — искаше да открадне моето време с мадам Делвекио Шварц! Джим и Боб били задигна стотинките от газметъра? Пълни глупости! Много неща ми подсказваха, че този потиснат и изпълнен с омраза възрастен мъж е истинско кълбо от негативни емоции. Неочаквано си спомних лекцията, изнесена от един психиатър. Той бе говорил за мамините синчета — един-единствен син, който остава в стоманената хватка на майка си, докато тя умре, и тогава, обречен и осъден от собствената си неадекватност, немиенуемо попада в ноктите на друга силна и властна жена. Беше ли Харолд мамино синче? Напълно отговаряше на психологическия профил. Както се казва, пасваше на картинката. Само че това не обясняваше омразата му към мен. Мамините синчета обикновено бяха безвредни хора и ако някой от тях станеше насилник, то щеше да е под влияние на доминиращата жена. Днес се установи, че омразата на Харолд не бе насочена само срещу мен. Днес стана ясно, че ненавижда също Джим и Боб. А Джим бе другата дама пика.
Можех да чуя, че мадам Делвекио Шварц се връща, защото коридорът се изпълни с гръмогласен смях.
— Ще припадна! — извика тя, като влезе в стаята, а Харолд се влачеше след нея с лице като от кремък. — О, това си бе направо страхотно!
— Кое? — попитах загрижено.
— Проклетниците наистина са щипнали стотинките от газметъра в банята, но не са счупили катинара. О, не! Използвали са ножовка и са срязали пантите на задната вратичка. Направо перфектно! Онова, което наистина ме уби, е, че са си направили целия този труд и са се мъчили толкова много заради някакви си два шилинга!
— Делвекио, настоявам да обвиниш тези жени! — извика Харолд.
— Слушай какво, задник такъв! — отговори му през зъби мадам Делвекио Шварц. — Не са Джим и Боб, а Чикър и Мардж от предния апартамент на приземния етаж. Те трябва да са.
— Но те са уважавани хора — възрази упорито Харолд.
— Време е да пораснеш, глупако! Не си ли чул, че я бие до припадък всеки петък вечер, след като се върне пиян вкъщи? Уважавани, цуни ми задника! — Раменете й се разтресоха. — Да се чуди човек — толкоз работа за няколко пенита! Не мога да ги закова обаче. И което е по-важното, не искам. Те поне не са от занаята, а като махнем петъчните вечери, са прилични наематели.
— Трябва да приема думите ти за истина — заяви обидено Харолд, когото очевидно не го бе грижа за Чикър и Мардж. — Обаче настоявам да се отървеш от тази двойка лесбийки! Ще ми карат мотор! Те са отвратителни, а ти си глупачка!
— А ти — рече мадам Делвекио Шварц — не можеш да си уредиш дори едно безплатно чукане в 17-д! Изчезвай оттук! Махай се, върви си! И хич да не си се мярнал в четири часа. Нямам настроение.
Думите й сякаш не стигнаха до ушите му, сякаш бе оглушал. Беше зает да ме наблюдава. А аз, понеже се чувствах безкрайно неудобно да присъствам на всичко това и смятах, че не трябва да слушам разправиите им, се бях втренчила в огромната кристална топка и обърнатия образ на стаята в нея.
— Обучаваш още една шарлатанка, а? — просъска Харолд. Мадам Делвекио Шварц не отговори. Просто го хвана за яката и за седалището на панталоните и го изхвърли с шут през вратата, все едно не тежеше нищо. Чух трясъка от падането му, почти скочих, за да видя дали не се е ударил, но се спрях. Ако беше се ударил, може би щеше да се поуспокои и възбудата му да поутихне.
— Махай се, шибано малко лайно! — извика тя към коридора, сетне седна доволно усмихната. Обърна се към дивана и нареди: — Можеш да излезеш вече, Фло, Харолд си отиде.
— Тя защо толкова се страхува от него? — попитах, отпивайки от брендито, докато Фло се покатери в скута на майка си и започна да суче от гърдата й.
— Не знам, принцесо.
— Не можеш ли да я накараш да ти каже?
— Тя не иска. А и аз не съм сигурна, че искам.
— Той… той не й е направил нищо лошо, нали?
— Не, Хариет, не би посмял. А и аз не съм глупачка. Това е на духовно равнище.
— Не мислех, че някой в къщата има нещо против Джим и Боб.
— Харолд мрази всички.
— Той мамино синче ли е?
Погледът като рентгенови лъчи отново ме прониза.