Сойка-присмехулка

Осъзнавам, че дори не съм си направила труда да я попитам как се справя с шока от идването тук.

— Е, как ти харесва Окръг 13, Прим?

— Точно в момента ли? — пита тя и двете се смеем. — Понякога ми е ужасно мъчно за вкъщи. Но после си спомням, че вече не е останало нищо, за което да ми е мъчно. Тук се чувствам по-защитена. Не се налага да се тревожим за теб. Е, не по същия начин. — Тя прави пауза, а после по устните й пробягва свенлива усмивка. — Мисля, че ще ме обучат за лекар.

За пръв път чувам за това.

— Ами, разбира се, че ще те обучат. Би било глупаво от тяхна страна да не те направят лекар.

— Напоследък ме наблюдават, когато помагам в болницата. Вече карам медицински курсове. Само материал за начинаещи. Знам повечето неща отпреди. И все пак има много за учене — казва ми тя.

— Страхотно — казвам й аз. Прим — лекарка. В Окръг 12 дори не можеше да си мечтае за това. В душата ми присветва пламъче като от кибритена клечка. Може би бунтът ще ни донесе точно такова бъдеще.

— А ти, Катнис? Ти как се справяш? — Тя почесва нежно Жълтурчето между очите. — И не казвай, че си добре.

Така е. Чувствам се точно обратното на „добре“ — каквото и да е то. Затова продължавам и й разказвам за Пийта, колко зле е изглеждал пред камерата и как според мен точно в този момент сигурно го убиват. Известно време Жълтурчето трябва да се грижи само за себе си, защото сега Прим насочва вниманието си към мен. Прегръща ме и отмята с пръсти косата ми зад ушите. Мълча, защото всъщност няма какво повече да кажа и усещам пронизваща болка на мястото, където е сърцето ми. Може би дори получавам сърдечен пристъп, но ми се струва, че не си заслужава да го споменавам.

— Катнис, според мен президентът Сноу няма да убие Пийта — казва тя. Разбира се, че ще каже така — това са думите, които според нея ще ме успокоят. Но продължението им ме сварва неподготвена: — Ако го направи, вече няма да му е останал никой, на когото държиш. Няма да разполага с никакъв начин да ти причини болка.

Внезапно в паметта ми възкръсва споменът за друго момиче — момиче, което беше видяло всички злини, които Капитолът можеше да измисли. Джоана Мейсън, момичето-трибут от Окръг 7, на последната арена. Опитвах се да й попреча да влезе в джунглата, където сойките-бъбрици имитираха гласовете на наши любими хора, подложени на изтезания, но тя ме отблъсна с думите: „Не могат да ми направят нищо. Аз не съм като вас, другите. Не е останал човек, когото обичам“.

Тогава разбирам, че Прим е права, че Сноу не може да си позволи да убие Пийта, особено сега, когато Сойката-присмехулка сее такъв смут. Той вече уби Цина. Унищожи дома ми. Семейството ми, Гейл и дори Хеймич са извън неговия обсег. Разполага единствено с Пийта.

— Е, какво според теб ще му направят? — питам.

Прим звучи с поне хиляда години по-възрастна, когато казва:

— Каквото е нужно, за да те пречупи.