Сенчеста зона
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Сенчеста зона». Краткое содержание книги:
Брилянтният криминолог е по петите на убиец с уникално оръжие. Невидимо, смъртоносно, ефикасно…
Първата атака е посред бял ден. Волтова дъга превръща градски автобус в купчина разтопен метал. Престъпникът заплашва с нови удари по електрическата мрежа.
Ню Йорк е парализиран. Никой не е защитен. Екипът на Линкълн Райм се втурва да открие извършителя въпреки оскъдните улики…
Междувременно в Мексико е засечен Часовникаря — единственият престъпник, успял да се измъкне от капаните на Райм…
Но никога не си бе представял, че ще използва таланта си, за да открадне сто хиляди долара от собствените си работодатели — американското правителство и американския народ.
19
Докато следваше Чарли Сомърс по сложния маршрут към кабинета му от другата страна на „фурната“, Амелия Сакс усети, че въздухът в коридорите става все по-горещ. Боботенето на невидимите турбини също се усилваше с всяка стъпка.
Постепенно изгуби напълно ориентация. Стълби нагоре, стълби надолу. Докато вървеше, изпрати и получи няколко съобщения на мобилния си телефон, но когато започнаха да слизат надолу, към сърцето на централата, тя реши да се съсредоточи върху обстановката. Коридорите ставаха все по-мрачни, температурата се покачваше стремглаво нагоре. След малко покритието на клетъчната мрежа изчезна и тя прибра телефона.
Сомърс спря пред дебела метална врата. До нея имаше закачалка със защитни каски.
— Тревожите ли се за косата си? — попита високо той, за да надвика силния тътен от съседната стая.
— Не искам да я загубя — извика в отговор тя, — но иначе не.
— Просто се замислих за миг… Това е най-прекият път до кабинета ми, но ако трябва…
— По-кратко, по-добре. Аз бързам.
Тя взе каска и я сложи на главата си.
— Готова ли сте?
— Предполагам. През какво точно ще минем?
Сомърс се замисли за момент.
— През ада — отвърна и кимна към вратата.
Тя си спомни надупченото от металните пръски тяло на Луис Мартин. Усети, че се задушава и осъзна, че насочената й към дръжката на вратата ръка забавя движението си. Пое въздух, грабна решително металната дръжка и отвори тежката стоманена врата.
Да, това наистина беше адът. Огън, дим, серни изпарения — цялата сцена като в Библията.
Температурата в помещението беше непоносима, със сигурност надминаваше трийсет и осем градуса, и Сакс усети не само иглички по кожата си, но и изненадващо отслабване на болката в ставите. Явно горещият и сух въздух влияеше добре върху артрита й.
Вече беше късно — почти осем часът вечерта, но във „Фурната“ работниците бяха в пълен състав. През деня гладът за електричество нарастваше, вечерта намаляваше, но никога не спадаше до нулата.
Задименото помещение, високо най-малко шейсет метра, беше пълно със скелета и стълбове за далекопроводи, пръснати навсякъде инструменти и сложно оборудване. В центъра имаше масивни светлозелени машини. Най-голямата от тях беше дълга, с полукръгло сечение, като конструкция за оранжерия, откъдето излизаха много тръби, канали и кабели.
— Това е МОМ — извика Сомърс и посочи към конструкцията. — МОМ идва от „Мидуест Оперейтинг Машинари“, Гари, Индиана. Построена е през шейсетте години.
Всичко това беше изречено с гордост в гласа. Сомърс й обясни, че това е най-големият от петте електрически генератора в Куинс и добави, че по времето, когато го инсталирали, МОМ бил най-големият генератор в цялата страна.
Към другите генератори, които имали само номера, но не и имена, имало още четири агрегата, доставящи гореща пара за Ню Йорк Сити.
Амелия Сакс беше искрено впечатлена от огромната машина. Тя забави крачка и загледана в огромните й компоненти, се опита да отгатне кое за какво служи. Генераторът предизвика у нея възхищение от силата на строителния и техническия гений на човека.
— Онези там са бойлерите — посочи Сомърс към нещо, което приличаше на сграда в самата сграда. Сигурно бяха високи десет-дванайсет етажа. — Те произвеждат пара с налягане над сто атмосфери. Оттам парата отива в две турбини, за високо и за ниско напрежение — той й посочи една определена част от MOM. — После стига до генератора. Неговата производителност е постоянна — трийсет и четири хиляди ампера, осемнайсет хиляди волта, но веднъж излязла оттам за транспортиране, стига до триста хиляди.
Въпреки смазващата горещина Сакс потръпна, когато чу тези числа, и отново си припомни надупчената с метал кожа на Луис Мартин.
Сомърс добави, както й се стори, с известна доза гордост, че цялото произвеждано количество от МОМ и останалите по-малки турбини в Куинс възлиза на 2250 мегавата. Около двайсет и пет процента от необходимата електроенергия за целия град.
После посочи към друга група резервоари:
— Ето тук парата се кондензира до вода и се връща в бойлерите. После всичко започва отново — гордостта и децибелите в гласа му продължиха да се покачват. — МОМ има двеста километра тръби, канали и кабели.
Но в този момент въпреки възхищението и смайването Сакс усети присвиване в стомаха в пристъп на клаустрофобия. Шумът беше безмилостен, а и тази ужасна горещина…