Стоманеното сърце

— Авангардни стелт-експлозиви — гордо отвърна Диамант. Протегна се и почука по стената, където се появи образ. Явно в магазина имаше и изобразител. Показа бутилка вода върху маса. Край масата мина един бизнесмен, зачетен в някакви книжа. Остави ги на масата и врътна капачката на бутилката.

И се взриви.

Аз отскочих заднешком.

— А, надявам се, че оценяваш стойността на тези кадри — рече Диамант. — Рядко се сдобивам с добри снимки на стелт-експлозивите в действие. Това тук е доста забележително. Обърна ли внимание как експлозията отхвърли тялото назад, обаче не нанесе големи щети наоколо? Това е важно за един стелт-експлозив, особено ако лицето, което трябва да бъде убито, носи важни документи.

— Отвратително — отговорих аз и се извърнах.

— Ние сме в бизнеса със смърт, млади човече.

— Видеото имам предвид.

— Ако това ще ти помогне, онзи не беше твърде добър човек. — Съмнявах се това да е от значение за Диамант. Той приветливо почука по стената. — Хубав взрив. Да си призная, продавам тези неща отчасти, защото ми харесва да се хваля с това видео. То е единствено по рода си.

— Всичките ли са взривове? — попитах аз, докато оглеждах невинните на вид устройства.

— Писалката е детонатор. Като я щракнеш отзад, взривяваш някое от малките устройства до нея, които приличат на гуми. Те са универсални взривни капсули. Залепи ги до нещо експлозивно, задействай ги и те в повечето случаи могат да го взривят. Зависи от веществото, но са програмирани с някои доста модерни разпознавателни алгоритми. Работят с повечето взривни вещества. Лепни едно от тях върху нечия граната, отдалечи се и щракни писалката.

— Ако можеш да залепиш някое от тези върху гранатата — рече Меган и се приближи до нас, — можеш просто да извадиш щифта. Или да застреляш човека.

— Не е подходящо за всяка ситуация — отбранително каза Диамант. — Но могат да са много забавни. Какво по-хубаво от това да детонираш собствените експлозиви на противника, когато той не го очаква?

— Диамант — провикна се Ейбрахам някъде по коридора. — Ела да ми обясниш това тук.

— Ах, отличен избор! Прекрасни експлозии… — И търговецът се понесе към Ейбрахам.

Разглеждах панела с невинни, ала смъртоносни предмети. В тях имаше нещо много нередно. Аз бях убивал хора, но честно. С пушка в ръце, и то само по принуда. Нямах много житейски философии, но една от малкото беше нещо, научено от баща ми: никога да не удрям пръв. Ако трябва да нанеса втория удар, то да се постарая противникът да не се изправи на крака за трети.

— Тези могат да са полезни — каза Меган, която още стоеше със скръстени ръце. — Макар да се съмнявам, че този фукльо наистина си дава сметка за какво.

— Знам — отвърнах аз в опит да поправя грешката си. — Исках да кажа, да запишеш смъртта на онзи нещастник? Напълно непрофесионално.

— Всъщност той продава експлозиви, затова притежанието на подобен запис е професионално от негова страна. Подозирам, че има записи на действието на всички оръжия, понеже тук долу не можем да ги изпробваме лично.