Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Двойни убийства
Двойни убийства - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Двойни убийства

Электронная книга - «Двойни убийства». Краткое содержание книги:

Млади двойки изчезват загадъчно една след друга. Месеци по-късно откриват труповете им. Последното отвличане изправя всички на нокти — момичето е дъщеря на директорката на националната наркополиция. Скандалът се разраства с разкритието, че в района има секретна тренировъчна база на ЦРУ. ФБР се опитва да покрие историята и… съдебната лекарка доктор Кей Скарпета се забърква в поредната каша. Неприятностите са нейният занаят.
1 ... 45 46 47 48 49 50 51 52 53 ... 130
Перейти на страницу:

— Какъв нож? — запита Марино.

— Видях нож.

— Какъв вид нож? — настоя той.

Спомних си, че Гейл, водачката на кучето, бе взела швейцарския нож на Марино, за да отвори вратата на джипа.

— Дълъг нож — отговори Хилда. — Нож за лов или военен. Май имаше нещо, свързано с дръжката. Черна, гумена, с острие, което свързвам с рязане на твърди неща — като дърва.

— Не съм сигурна, че разбирам — казах аз, макар да имах доста добра идея за какво става дума, но не исках да я подвеждам.

— Със зъби. Като трион. Струва ми се, че това, което се опитвам да кажа, е назъбен.

— Това ли видяхте на мястото за отдих? — запита Марино, като я гледаше невярващо.

— Не усетих нищо заплашително — отговори тя. — Но видях ножа и знаех, че не двойката се е намирала в джипа, когато е бил оставен на онова място. Не усетих присъствието им на мястото за отдих. Те никога не са били там.

Хилда Озимек млъкна и отново затвори очи. Челото й се намръщи.

— Спомням си, че почувствах тревога. Останах с впечатлението за някой разтревожен и забързан. Видях тъмнина. Като през нощта. После някой вървеше бързо. Не можах да видя кой.

— Можете ли да го видите сега? — попитах.

— Не, не мога да го видя.

— Него!

Тя отново направи пауза.

— Струва ми се, тогава вярвах, че е мъж.

Марино заговори:

— Казахте ли всичко това на Пат Харви, докато стояхте с нея на мястото за отдих?

— Някои неща — отговори Хилда. — Не помня всичко, което съм казала.

— Трябва да се поразходя — измърмори Марино и стана от канапето.

Хилда не изглеждаше изненадана или разтревожена, когато той излезе и вратата се затръшна след него.

— Хилда — казах. — При разговора си с Пат Харви усетихте ли нещо? Почувствахте ли, че тя може да знае нещо за случилото се с дъщеря й?

— Усетих много силна вина. Стори ми се, че тя се чувства отговорна за станалото. Но това може да се очаква. Винаги когато имам контакт с роднините на човек, убит или изчезнал, усещам вина. По-необичайна ми се стори нейната аура.

— Аура?

Знаех какво означава аура в медицината — усещане, предхождащо началото на инфаркт. Но не мислех, че Хилда има това предвид.

— Аурата е невидима за повечето хора — обясни тя. — Аз я виждам в цветове. Аурата заобикаля даден човек. Цветно. Аурата на Пат Харви беше сива.

— Това означава ли нещо?

— Сивото е нито смърт, нито живот — отговори Хилда. — Свързвам го с болест. Човек с болно тяло, разум или душа. Като че ли нещо бе изцедило всички цветове от живота й.

— Предполагам, това е обяснимо, като се вземе предвид емоционалното й състояние по онова време — казах.

— Може. Спомням си, че останах с лошо усещане. Стори ми се, че тя може да е изложена на някаква опасност. Енергията й не бе добра, положителна и здрава. Чувствах, че тя може да рискува да се изложи на опасност или да си докара неприятности чрез собствените си действия.

— Някога преди виждали ли сте сива аура?

— Не много често.

Не можах да се въздържа и да не попитам:

— Виждате ли свързани с мен цветове?

— Жълто, смесено с малко кафяво.

— Интересно — казах изненадано. — Никога не нося някой от тези цветове. Всъщност дори нямам нищо жълто или кафяво в дома си. Но обичам слънчевата светлина и шоколад.

— Аурата ви няма нищо общо с цветовете или храните, които харесвате — усмихна се Хилда. — Жълтото може да означава духовност. А кафявото свързвам със здрав разум, с практичност. Човек, който наистина е реалист. Вашата аура е на силно одухотворен човек, но в същото време и практичен. Така поне го тълкувам аз. Цветовете имат различно значение за всеки човек.

— А Марино?

— Тънка ивица червено. Това виждам около него. Червеното често означава гняв. Но ми се струва, че той се нуждае от повече червено.

— Не говорите сериозно — възпротивих се, защото според мен последното нещо, от което Марино имаше нужда, бе гневът.

— Обикновено на хората с намалена енергия казвам, че се нуждаят от повече червено в живота си. То дава същата тази енергия. Кара те да извършиш някои неща, да се бориш с трудностите си. Червеното може да е чудесно, ако е правилно канализирано. Но ми се струва, че той се страхува от чувствата си и това го прави по-слаб.

— Хилда, виждали ли сте снимки на другите изчезнали двойки?

Тя кимна.

— Госпожа Харви ми ги показа. Снимки, изрязани от вестник.

1 ... 45 46 47 48 49 50 51 52 53 ... 130
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)