Анатомия на плашилото
- Автор: Ганев Георги
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анатомия на плашилото». Краткое содержание книги:
Когато дойде моят ред, малко превъзбудена и нервна, се качих на стълбичката. Опитвах се да си представя, че долу на манежа обикалят тигрите и от време на време поглеждат към мен. Рядко ми се е случвало така уверено и прецизно да вървя и балансирам върху въжето. Нито едно трепване, нито едно колебание! Изпълних номера си блестящо. Публиката тая вечер също бе очарователна и ме аплодира толкова дълго, че дори ми доскуча да стоя горе. Докато се покланях и усмихвах, погледнах и зад завесата. Зрителите не могат да видят какво става там, но аз от високото виждам всичко. По-добре в тоя случай да бях с вързани очи. Съдено ми било, когато изпитвам щастие и надежда, да видя такава кална, долна и неописуема сцена. Рудолфо със своята червена куртка държеше за ръката оная отвратителна кучкарка, някаква жалка дресьорка на кученца, а с другата, представете си, сладострастно галеше рунтавата й болонка. Това долно кученце беше всеизвестна драка в цирка и неговата господарка се гордееше със злия му и подъл нрав. А изменникът, душевадецът го галеше с ръка и то доволно примижаваше с очи. Хвърлих ветрилото си по тях, но то се разтвори и взе да пада бавно като перушинка…
— Била сте твърде превъзбудена, но според мене напразно. Може би всичко е било твърде невинно… Това ли беше краят на вашите приятелски отношения?
Няколко дни Рудолфо ходи като болен и търсеше начин да ме заговори, но аз бях като буца лед. Подлецът ме преследваше навсякъде, дори се осмели да се качи горе на въжето при мене, макар че му се виеше свят от високото. Оправдаваше се, че това било съвсем колегиална близост, обмяна на мнения или нещо подобно, че обичал само мен. Ако е така, защо не го ухапа болонката?
„Ще те науча аз какво е любов!“ — заканвах му се и непрекъснато мислех за отмъщение.
Една вечер дойде, носеше червената си куртка, разпрана под лявата мишница. Сигурно нарочно я беше разпрал. Падна на колене и ме помоли да му я зашия. Милостиво сърце имам аз — казах му да я остави и го изгоних.
На следващия ден намерих стъклена вата и я напъхах под подплатата. Да разбере мъките, на любовта!
Капитанска шапка на португалската бойна марина
Беатриче Кирчева — 18-годишна, кандидат-студентка:
Какво е любовта? Какво е любовта — това бе основната ми мисъл през последните месеци. Бях зелена и наивна глупачка и си мислех, че любовта някой е длъжен да ми я даде заедно със зрелостното свидетелство. Не че въобще не съм се влюбвала. Влюбвала съм се, но никога не съм обичала. А може ли човек да опознае нещо, когато го гледа само от едната страна. Ходех по улиците, влизах в магазините и книжарниците, носех едно предчувствие, че нещо хубаво ще се случи в моя живот, но никой не забелязваше това. Не съм кой знае колко привлекателна, а пък името ми направо те удря в земята. Да не смееш да кажеш как се казваш!
Грохнала, с подбити крака се прибрах вкъщи. Мама беше на турне с цирка в чужбина, готвех само за себе си, не се налагаше да разтребвам, защото спях като котка на дивана в кухнята и часовете вкъщи, без грижа и работа, бяха още по-тягостни. От време на време Цезар идваше, подушваше ме и сбърчваше нос — миришеше му на самота. Поглеждаше ме с добрите си очи, отиваше до вратата и там скимтеше, докато не го изведа. Понякога си мислех, че не аз, а той води мене за каишката и иска да ми покаже колко е хубаво да се разхождаш. Скитничеството започваше отново, още по-самотно отпреди, защото всички гледаха голямото, породисто куче.
Късно вечер сядах пред справочника и купищата литература, но скоро ми омръзваше. Беше лято, макар и градско, потопено в шум и светлина. Нямаше щурци и жаби, но понякога вятърът донасяше мирис на нощна зеленина. Тогава изваждах тетрадката си и започвах да пиша. По това време написах много безсъдържателни и сълзливи стихотворения, от които запазих само няколко. Единственото им достойнство е, че са искрени.
Един ден ме покани на гости мой приятел. Беше издал първата си стихосбирка — салфетка, сгъната на четири, но с много хубави стихове. Това беше поводът, аз се радвах на неговия успех и естествено отидох. Бяха се събрали няколко млади и интересни хора и се водеше разгорещен спор все около болезнената тема — печатане и издаване. Едно от момчетата направи доста странно, но интересно предложение. Според него ръкописът трябва да се прочете от редактора и ако има някакви качества, да бъде одобрен. Подписва се договор и авторът получава своя хонорар. След това сам определя тиража и оттук нататък книгата става негово дело. С бележка от издателството той получава заем от ДСК, с който покрива производствените разходи. След отпечатването книгата се изпраща в книжарницата. Известен процент получават книгоразпространителите, всичко останало отива за погасяване на дълга. Ако в срок от две години книгата не се продаде, той е длъжен да внесе недостигащата сума, както и предвидените в такъв случай лихви. По този начин бъдещият писател мислеше, че ще бъде прекратен приливът на глупави и безинтересни книги.