Шанхайска афера
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-261-130-1
- Переводчик: Стоянка Христова Лазарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шанхайска афера». Краткое содержание книги:
Работодателите на Хао се нуждаят отчаяно както от него, така и от счетоводните му документи. Чрез него те са раздавали подкупи на политици и управници. Джон Нокс и Грейс Чу са наети да спасят заложниците и да проследят парите, изтекли нелегално от компанията. Дори с подкрепата на американския консул, разследването напредва мъчително бавно, а до екзекуцията остават броени дни. Нокс и Грейс се оказват изправени пред интереси и сили, които далеч надхвърлят очакванията им.
Шанхай крие ревностно тайните си, а всеки, дръзнал да се намеси в делата на големите играчи, рискува живота си. Джон Нокс и партньорката му ще трябва да използват цялата си находчивост, за да завършат мисията. В самия й край обаче се оказва, че паяжината от лъжи далеч не е разплетена.
Нокс бързо отвори багажника под седалката на хондата и прерови съдържанието му: чифт слушалки за телефон, кожени ръкавици, катинар с верига за заключване на мотоциклета, малка пластмасова фуния, ластични въжета за прикрепване на багаж и черно калъфче от изкуствена кожа — приличаше на такова за GPS устройство. Нокс го взе и скришом го пъхна в един от многобройните джобове на якето си.
— Да не сгрешиш! — подвикна началникът тъкмо когато Нокс затваряше ципа на якето си.
Кръвта му кипна. Беше твърде късно да се опитва да върне джипиеса. Затвори багажника и се обърна.
— Този може и да изглежда добре — разпалено обясни началникът, — но по-старите модели возят много по-хубаво.
— Не се и съмнявам! — извика му Нокс. — Ала красивото момиче няма нищо общо с по-зрялата и опитна жена!
Началникът се разсмя високо, а Козловски настръхна. Китаецът сочеше поочукан модел на CJ-750, но без кош. Нокс тръгна натам, подминавайки мотоциклет, който силно напомняше класическия модел на BMW или поне изглеждаше като много добро негово руско копие.
Избраха шест мотоциклета, сред които беше и този на Едуард Лу. Началникът си записа регистрационните им номера — щеше да говори с хората си и отново да се обади на Нокс.
Щом излязоха на улицата, Козловски каза:
— Ако си късметлия, ще те сложат в килия два на два метра и ще те оставят бавно да умреш от глад. След седмица ще си кажеш пред камерата всичко, което искат от теб, но това няма да ти помогне. А ако нямаш този късмет, ще стигнеш само до килията.
— Той ме хареса — отвърна Нокс.
— Не трябва да се замесваш в това, повярвай ми — предупреди го Козловски.
— Ще купя просто няколко мотоциклета.
— Слушай, знам кой живее в жилищната сграда в квартал Жабей, където е бил пребит онзи човек. Между другото битият е изчезнал безследно след това. Трябвало е да отиде в болница, но не го е направил.
— Нали знаеш какво е здравеопазването в днешно време.
— Знам също така и коя частна охранителна компания е влязла във връзка с една определена американска корпорация, която има офиси тук. Наясно съм и с чий самолет си пристигнал в Хонконг. Ще ти кажа само едно, Нокс: много внимателно проверявам информацията за хората, с които си пия бирата и споделям една трапеза; за хората, които допускам в Консулството да гледат мачовете в понеделник вечер. Много съм стриктен! Така че или съм пропуснал нещо, което е малко вероятно, или ти си наивник, което също е малко вероятно, или пък си се забъркал в нещо, с което не е трябвало да се занимаваш… Междувременно обаче започнах да те харесвам, но май съм сгрешил… — Той замълча за момент, за да отминат пешеходците, които вървяха по тротоара срещу тях. — Помагам на хора като теб, но не и на глупаци.
Нокс реши да предприеме тактика на пълно отричане, което беше естествената му реакция в такива случаи. Успя да се окопити.
— Трябва ми лаптопът или поне съдържанието му. Ако стане напечено, искам някой да ми пази гърба. Между другото ще те помоля за още малко помощ…
— Така ли? Сериозно? — Козловски го погледна язвително.
— В случая времето работи против нас — започна Нокс. — Отседнал съм в…
— В хотел „Джин Джанг“, стая петстотин четиридесет и седем — прекъсна го Козловски. — Знам. По дяволите, Нокс, с какво си мислиш, че се занимавам по цял ден?
Нокс присви очи. Не му харесваше мисълта, че Козловски го е проследил. Чудеше се дали знае и за стаята, която беше наел при Фей.
— Благодаря, много ми помогна. — Нокс стисна ръката му за довиждане.
— Каквото и да взе оттам, нямам нищо против да го получа, оставено пред вратата ми в кошница без бележка. Отношенията ни трябва да са взаимни или въобще няма да ги има — каза Козловски.
— Разбрано. — Нокс вдигна поглед; в далечината, сред стотиците китайски лица, които ги заобикаляха, забеляза едно с характерни черти, което гледаше право към тях. Беше мъж със зелен мотоциклет, подобен на този на Данър. Беше монголец.
10:45 часа
По-нататък по улицата широкоплещест мъж намали и спря мотоциклета си до малка количка на продавач на cong you bing, палачинки със зелен лук. Беше с гръб към паркинга на сградата с офиси и наблюдаваше двамата чужденци, които излизаха от един от необозначените изходи.