Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Паралелни лъжи
Паралелни лъжи - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Паралелни лъжи

Электронная книга - «Паралелни лъжи». Краткое содержание книги:

Умберто Алварес губи всичко, когато жена му и двете им деца са убити от преминаващ влак, докато пресичат неохраняван жп прелез. Северните щатски железници отричат да е имало инцидент, но Алварес е решен да ги съсипе. Бившето ченге Питър Тейлър е без работа, без приятелка и почти без дом. И то само заради кратък миг, в който едва не пребива до смърт един чернокож. Дали е проява на расизъм или притичане на помощ на малтретирано дете?
Така или иначе с 11-годишната кариера на Тейлър като разследващ детектив е свършено.
Сега обаче той има шанс за реабилитация. Заедно с чаровната Нел Прийст двамата трябва да спрат пъкления план на Алварес. Случаят обаче е доста по-сложен и по-заплетен, отколкото си мислят първоначално.
1 ... 45 46 47 48 49 50 51 52 53 ... 140
Перейти на страницу:

Не получи отговор, затова се обърна. Нел Прийст беше изчезнала.

* * *

В хотелския бар влезе нисък набит мъж с рунтави вежди и стегната походка, и огледа присъстващите като генерал, който инспектира войските си. Тайлър позна О’Мали по мрачното му изражение. Знаеше, че е бивш пехотинец, бивше ченге от Бостън, баща на пет деца, бейзболен фен и любител на бира. Ръкар осведоми Тайлър за всичко това в петминутния телефонен разговор, проведен от фоайето на хотела. Тайлър от своя страна му разказа за разговора си с Гохин и Ръкар остана доволен за момента, понеже Гохин е осигурил връзката.

Тайлър изчака в бара повече от час и точно смяташе да си тръгне, когато мъжът пристигна. По петите на О’Мали вървеше Нел Прийст, по лицето й не личеше какво мисли.

— Тайлър? — попита О’Мали.

Двамата се здрависаха. Мъжът имаше грубата ръка на работник.

— Кийт О’Мали, от охраната на Северното обединение — представи се той.

— Лорън Ръкар ви изпраща поздрави — съобщи Тайлър.

— Така ли? — Направи знак на бармана, който го препредаде на сервитьорка. О’Мали беше от хората, които барманите, сервитьорките и портиерите държат под око. Излъчваше властност, знак за избухлив нрав. Сервитьорката, уморена, но отзивчива, прие поръчката на О’Мали за „Хайнекен“. — Лорън и аз бяхме заедно пехотинци. Вероятно ти е спестил информацията. — Усмихна се. Няколко от зъбите бяха негови, макар и не много на брой. — Ръкар беше доста умен за пехотинец. И не достатъчно мускулест, ако ме разбираш. — Погледна към бармана, за да се увери, че поръчката му се изпълнява. — Познаваш госпожица Прийст.

Тайлър се разтревожи, задето Ръкар премълча за личната си връзка с О’Мали и охраната на Северното обединение. Пропускът не беше случаен. Раздвижи се притеснено на стола.

Нел Прийст го погледна, усмихна се и отново насочи вниманието към шефа си.

— Е — подхвана О’Мали, — сваляй картите, Тайлър. Какво те яде? Чух, че не ти харесвало как си гледам работата. Може да ме е засегнало, а може и да не е. Действаме в рамките на закона. Всичките ми хора имат разрешително за работа като пазители на реда в четирийсет и девет щата. Само шибаната Луизиана продължава да се мисли за френско владение. — Отново се усмихна, но видимо ставаше нетърпелив да получи бирата. — Сътрудничим на федералните винаги щом ни потърсят. Е, ти ни търсиш. Доколкото разбрах обаче, на никакъв етап ти не си питал госпожица Прийст каква е връзката между жертвата на убийството и нашата компания. Нещо повече — останах с впечатлението, че всъщност си й описал какво е станало. Влязъл си в ролята на водещ. Не съм давал указания на моите хора доброволно да информират федералните. Разбираш ли какво имам предвид? Някога си работил в полицията. Наясно си за какво говоря.

Тайлър продължаваше да се смята за полицай, независимо че вече не фигурираше във ведомостта и в списъка на отдела. Беше нещо вътре в него, което не можеше да се промени с щракване на копче. Наежи се и се насили да не уточнява как той вижда нещата около случилото се с Честър Уошингтън. Случаят го преследваше като сянка. Вместо това каза:

— Хари Уелс е съсякъл крака на бездомник с брадва, за да извлече информация. Това част от политиката ви ли е?

— Ако Хари е направил подобно нещо, гарантирам ти, че е бил провокиран. Ти беше там, видя тези типове. Хари… — Очите му се замъглиха от носталгия. — Работеше при нас почти десет години. Познава жп трасетата. По-вероятно е това, дето го разправяш, да го е направил не Хари, а някой от онези нехранимайковци. Нямаш представа какви лъжи разправят. Повечето не си спомнят какво е станало преди час, та ще помнят отпреди два дни. Но накъде всъщност биеш?

— Накъде бия ли?

— Да. Хари е мъртъв. Сполетя ни огромна загуба. Лишихме се от добър войник. Това ти го разбираш. Беше ни като брат. А сега ме порицаваш за нещо, което един мъртъв човек може да е извършил, но може и да не е. Как щеше да се чувстваш, Тайлър, ако беше един от твоите хора?

Тайлър погледна към Нел Прийст, но цялото й внимание продължаваше да е насочено към О’Мали. Питиетата пристигнаха. Всички видимо изглеждаха облекчени. О’Мали пресуши една трета от бирата още при първото надигане на халбата.

— Изпращаш агенти под прикритие посред зимата да се возят по влаковете, за да търсят гратисчии. Не знам защо, но ми звучи малко странно.

О’Мали запали дебела пура.

— Слушаш ли ме, Тайлър? — попита той. — Ушите ти отпушени ли са?

1 ... 45 46 47 48 49 50 51 52 53 ... 140
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)