Върховната тайна
- Автор: Вербер Бернард
- Серия: Приключения в науката #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Гецова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Върховната тайна». Краткое содержание книги:
Като казва това, той настойчиво гледа журналистката.
— Точно затова искаме да се запишем, господин… Мишел — шепне тя.
— Господин Мишел! Мили Боже! Наричайте ме Миша. Тук всички ми казват Миша.
— Може ли да разгледаме клуба ви, господин… Миша? — повтаря Изидор.
Тогава домакинът ги повежда към врата с надпис: МЕС — Музей на епикурейството и свободомислието.
— Епикурейството е философия. Също както свободомислието е поведение — обяснява той. — Жалко, че двете понятия понякога остават недоразбрани.
Показва им първия експонат от музея — скулптура на човешка клетка от прозрачна смола.
— Преди да стана щатен директор на асоциацията, преподавах философия в една гимназия в Ница.
Люкрес и Изидор разглеждат клетката.
— Теорията ми е, че удоволствието е крайната цел на всичко. Удоволствието е жизнена необходимост. Дори най-елементарната клетка живее в името на удоволствието. Нейното удоволствие е да получи захар и кислород. Затова се стреми организмът, от който е част, непрекъснато да й изпраща захар и кислород.
Тримата обикалят около овалната прозрачна пластика.
— Удоволствието е единствената мотивация на всичките ни действия — подхваща Миша, обръщайки се към Люкрес. — Впрочем, преди малко видях как брат ви извади бонбон от джоба си. Това е добре. Това е епикурейски жест. Той дава на клетките си допълнително количество захар, което им доставя наслада. В същото време не държи сметка за наставленията на зъболекарите, които вероятно са го предупреждавали: „Внимавайте с кариесите!“
Посетителите стигат до една библейска картина, на която се виждат Адам и Ева, захапала ябълката.
— Плодовете! Сладкият дар на Бога. Тази картина е сама по себе си доказателство, че Бог е искал да бъдем „същества на удоволствието“. Храненето не е механичен акт. Ако не изпитвахме удоволствие от яденето, щяхме ли да се катерим по дърветата, за да берем плодове; щяхме ли да се бъхтим, като садим, сеем, поливаме, прибираме реколтата?
Миша ги води към други картини от Библията, този път с Ной и децата му.
— Ако сексът не доставяше удоволствие, щеше ли да хрумне на мъжа да полага толкова усилия, за да прелъсти жената, да я убеди да се съблече, да се остави да я докосне? А тя щеше ли да му позволи да проникне в нея?
Скулптурите стават все по-дръзки. Изидор и Люкрес минават покрай средновековни рисунки. Миша коментира:
— Обратно на разпространеното мнение, в миналото човекът е имал по-малко проблеми със секса. На Запад схизмата настъпва през XVI век. С религиозните войни и надпреварата в добродетелност между християнството и протестантството хората започват да се отчуждават един от друг. Средновековието, което след историка Мишле нататък е смятано за мрачна епоха, всъщност е било много по-чувствено от Ренесанса. До XVI век сексът е бил смятан за нормална и естествена потребност.
Миша сочи изображение на кърмачка.
— По онова време някои кърмачки са имали навика да мастурбират малките деца, за да ги успокоят и приспят. Доста по-късно са обявили, че мастурбацията е източник на болести и дори на лудост. За да се избегне ерекцията, в буржоазните семейства се е смятало за добър тон да се слага метален пръстен около препуциума.
Показва им метални пръстени. Люкрес забелязва, че те имат обърнати навътре шипчета.
— Някога в много френски градове градоначалниците са финансирали отварянето на публични домове, за да осигурят „душевното равновесие“ на съгражданите си и „възпитанието на младежите“.
Показва им гравюри, на които е изобразен интериорът на тези убежища на разврата.
— Монасите не са давали обет за въздържание, само женитбата им е била забранена, за да не се раздробят владенията на Църквата.
Виждат картини със сцени от градски бани.
— В хамамите — нещо като сауни, построени в центъра на градовете, мъжете и жените са се къпели голи. За да дискредитира тези места, Църквата обявила, че оттам се разпространяват холера и чума. Затворили ги някъде към 1530 година.
По-нататък са окачени гравюри на големи легла. Миша сочи една от тях.
— Хората са спели голи, най-често — цялото семейство на едно легло. Леглата са били достатъчно широки, за да поберат и слугите, а при случай и някой гостенин. Телата очевидно са се докосвали, ако не за друго, то за да се стоплят. Но ето че през XVI в. се появява първият убиец на удоволствието — нощницата.